Читать «Синьо злато» онлайн - страница 200

Краткият отдих бе свършил. Двигателите ревнаха, мотоциклетите се изправиха на задните си гуми. После отново стъпиха и на двете, разнесе се миризма на изгоряла гума, отново кръстосаха пътищата си и започнаха да описват кръгове. Целта бе Гемей да се върти около себе си, докато загуби свяст и да се строполи на пода в безформена, цивреща купчина. Тя отказа да им играе по свирката, остана неподвижно загледана напред с отпуснати ръце. Минавайки покрай нея, те хвърляха задушливи газове в лицето й. Трябваше да мобилизира всичките си сили, за да не побегне. Биха я настигнали на секундата, за да я ударят с копията си в краката.

Когато разбраха, че няма да побегне, те започнаха да посягат с копията. Единият мина толкова близо, че разпра предницата на ризата й. Тя бързо прибра стомах. Така нямаше да стане. Тръгна напред. Нарочно вървеше с равномерна стъпка, за да не наруши техния ритъм. Доволни от новата игра, те кръстосваха пътища под носа й, отдръпваха оръжията си в последния миг. Тя продължаваше пътя си с глава, готова да се пръсне от шума на моторите. Не спираше. Знаеше, че могат да я убият всяка секунда.

Чу наближаващия отзад и отдясно мотор. Рискува и рязко спря. Той не прецени правилно и описа широк завой. Синхронът на братята беше нарушен и те започнаха да се движат безредно насам-натам. Гемей се шмугна бързо под извития нос на кораба, с намерение да се прехвърли на борда му, но отгоре видя редица щитове, окачени над отворите за гребците. Сега разбра защо й бяха позволили да приближи толкова кораба. Знаели са, че не може да се качи лесно на него.

Единственият начин да го направи беше, като използва рампата при кърмата. Може би са се надявали да се затича натам. Понечи да го стори и те се втурнаха да пресекат пътя й. Гемей сграбчи един от щитовете, вдигна го пред себе си и застана с гръб към кораба. Близнаците се насочиха към нея с вдигнати копия. Тежкият щит, направен от дебело дърво и укрепен с желязо, беше предназначен за як норвежец, а не за крехка жена. За щастие, Гемей беше висока и тренирана. Тя успя да прокара лявата си ръка през кожените гривни и да постави щита пред себе си.

Точно навреме!

Двете копия се забиха в щита едновременно. Мощта на удара я блъсна в кораба и изкара въздуха от дробовете й.

Моторите завиха надясно и ляво, обърнаха и отново се насочиха към нея. Гемей остави щита на земята, застъпи го и изтегли двете копия. За разлика от щита, копията бяха изненадващо леки, с тънки дървени стволове и остри накрайници от бронз. Вероятно са били направени за хвърляне, а не за удар отблизо.

Тя държеше копията и щита в готовност. Гемей очакваше, че останали без оръжията си, нападателите й ще се поколебаят за миг, но долови рязко движение и островърха топка от боздуган на верига се стовари върху щита й. Ударът я отхвърли назад и тя падна на дясно коляно. Гемей успя да задържи щита над себе си, което й спаси живота, а вторият свиреп удар направи на трески външния слой дърво.

Братята бяха заменили копията си с боздугани — оръжие, създадено да пробива брони. Моторите се нахвърлиха отгоре й, преди да успее да се изправи. Още веднъж снабдените с шипове топузи се стовариха върху щита й. Той я предпази за последен път и при втория удар се разлетя на парчета. Привързана от кожените гривни към ръката й, остана само безполезната рамка.