Читать «Синьо злато» онлайн - страница 202

— Много разсейва куршумите — отвърна Завала. — Много е добро за спиране на атака, но не го бива за снайперски цели. Щях да стрелям, ако Кърт не бе улучил. — Завала клекна край убитите близнаци. — Предполагаше се, че ще улучиш ябълката върху главата.

— Следващия път ще се прицеля по-високо — отвърна Остин, докато хвърляше арбалета настрани.

Тя целуна и двамата по бузата.

— Приятно ми е да ви видя, макар че се налага да ви търпя тъпите шеги.

Остин огледа убития при мотора.

— Изглежда и сама се справяш не зле — констатира той.

— Щях да стана на парчета — отвърна Гемей, като сама се чудеше, че се шегува с възможността да я нарежат на части. — Къде се намираме?

— Езерото Тахо.

— Тахо! Как ме открихте?

— Ще ти обясним, след като намерим Франсешка. Можеш ли да вървиш?

— И пълзешком ще изляза от тая помийна яма. Чудесни премени! — каза тя за белите им одежди. — С тяхна помощ ли преодоляхте охраната отпред?

— Нямаше охрана.

— Предполагам, че не са искали да споделят отговорността с двата изрода.

— Всъщност, ние попаднахме тук по една случайност. Видяхме, че си на път да загубиш играта на гоненица с приятеля си. Грабнах един арбалет от стената и изчаках, да ми го нагласиш добре за изстрел. — Остин взе пистолета на един от убитите и предложи: — Какво ще кажете да вдигнем гълъбите, преди да е пристигнала потерята?

Гемей кимна и закуцука към изхода, подкрепяна внимателно от двамата мъже. Дверите се отвориха и вътре влезе Бринхилд. Беше сама, но от това не ставаше по-малко внушителна, докато крачеше през залата. Хвърли бегъл поглед към убитите, приближи се и застана срещу тях с широко разкрачени, като два дънера, мускулести крака и ръце на хълбоците.

— Това вероятно е резултат от вашите усилия — забеляза тя.

— Съжалявам за бъркотията — отвърна Остин.

— Те бяха тъпаци. И да не бяхте ги убили, аз щях да го сторя. Не се подчиниха на нарежданията ми и оскверниха това свято място.

— И все пак, известно ми е, колко трудно се намира днес квалифицирана работна ръка.

— Не толкова трудно, колкото си мислите. Не се забелязва недостиг на убийци. Как влязохте тук?

— През вратата. Що за място е това?

— Това е сърцето и душата на империята ми.

— Значи, трябва да сте неуловимата Бринхилд Сигурд — констатира Остин.

— Така е, а и аз знам кои сте вие, мистър Остин и мистър Завала. Наблюдаваме ви, откакто посетихте инсталацията в Мексико. Много любезен жест от ваша страна е да ни почетете с посещение и тук.

— Не си струва даже да говорим. Трябва да ни кажете, кой е планирал този интериор. Какво ще кажеш, Джо, ранно семейство Адамс или късен Дракула?

— Мислех си по-скоро за чудовищен модернизъм. Направената във форма на кораб масичка за кафе е приятен акцент.

— Корабът символизира миналото, настоящето и славното бъдеще — заяви Бринхилд.

— Много удачен символ — изсмя се Остин. — Корабът не може да отплава наникъде, както и цялата ви империя.