Читать «Синьо злато» онлайн - страница 199

Наредиха да им я доведат в голямата зала. Охраната се подчини с известна неохота. Малката армия, охраняваща „Гогщад“, която понякога протягаше пипала и навън, както стана в Аляска, се състоеше изцяло от бивши военни, изтеглени от елитни части по цялата земя. Тук имаше френски легионери, американци от специалните части, тюлени, червеноармейци, британски парашутисти и различни други наемници. В спалните си помещения те се шегуваха, че дисциплинарното уволнение от армията е минимум изискване за постъпване на работа при тях, а излежаването на присъда си е чиста препоръка. Те убиваха по заповед, но се смятаха за професионалисти, които просто си вършат работата, за която им плащат. Краджич бяха нещо по-различно. Всеки знаеше историите за кланетата и убийствата в Босна, а за специалните им задачи при „Гогщад“ се шушукаше много. Известни бяха тесните им връзки с Бринхилд.

Гемей беше по средата на разстоянието до кораба, когато долови звука на стартиран мотор. Бензиновото стакато беше още по-впечатляващо, поради ехото на каменните стени. Два фара светнаха насреща от двете й страни и започнаха бавно да я доближават.

Мотоциклети!

Можа да различи силуетите на двамата мотористи. Почувства се като елен на пресечка. После моторите нададоха вой и се устремиха към нея като ракети.

Погледът й се прикова върху островърхите копия, стърчащи пред ръкохватките на мотоциклетите.

Ездачите им я приближаваха, подобни на гротескни карикатури на рицари в турнир. В мига, в който почти усети, как копията пронизват стомаха й, мотоциклетите рязко завиха встрани. Бързо обърнаха и отново се насочиха към нея. Профучаха от двете й страни, кръстосаха пътища в прецизна маневра, отново обърнаха и спряха. Двигателите работеха на празен ход и двата фара отново я гледаха като очи на огромна, мъркаща котка.

Братята Краджич яздеха Ямаха 250. Кросови машини, използвани от охраната за обхождане на огромния пресечен терен на имението. Копията бяха заети от стенната колекция в залата. Близнаците нямаха въображение и действията им следваха стереотипна формула, независимо дали ставаше дума за малолетно момиче или старец: заплашваш — довеждаш до ужас — измъчваш — убиваш.

От тъмнината вляво се разнесе глас:

— Ако бягаш бързо…

Отдясно допълниха:

— … може би няма да те стигнем.

Каква прекрасна възможност, помисли се Гемей. По гласовете разбра, че отново си има работа с двамата металозъби кретена, които бяха нахлули в дома й. Очевидно им трябваше известно предизвикателство в играта.

— Искам да ви видя! — извика тя.

Единствен отговор беше равномерният шум от двигателите. Братята бяха свикнали, жертвите им да се побъркват от страх и да молят за милост. Не знаеха как да постъпят с искания от тяхна страна, особено от страна на беззащитна жена. И ето че приближиха моторите си и застанаха на няколко метра от нея.

— Кои сте вие? — попита Гемей.

— Ние сме смърт — отвърнаха те в един глас.