Читать «Синьо злато» онлайн - страница 197

Франсешка поведе групата към другата страна на контейнера. Замълча за малко, докато напрежението нарастваше. После провери показанията на един прибор и показа друга клапа:

— Това е изходната тръба, по която идва обезсолената вода. Сами усещате топлината, която се отделя при процеса.

Обади се американецът:

— Доколкото разбрах, тази топлина може да се трансформира в друг вид енергия?

— Така е. В момента обезсолената вода се изпомпва обратно в езерото и топлината се освобождава в неговите води, но след известни модификации, тя може да се върне обратно в инсталацията под формата на друг вид енергия и да я задвижва. Даже ще остава излишък от енергия, който да се използва за друго.

Разнесе се одобрителен шум. Франсешка буквално усещаше вълната от алчност, която изпълни помещението, докато петдесетина глави пресмятаха печалбите от продаваната енергия.

Тя се приближи до система от вертикални спираловидни тръбички, които се спускаха от изходящата клапа. В долния край имаше кранче и картонени чаши.

— Това е охладител, който отнема топлината от течността — обясни тя. Попита един от техниците: — Как беше на вкус водата до вчера?

— Възсолена, в най-добрия случай — отвърна той.

Франсешка отвори кранчето и напълни една чаша. Вдигна я във въздуха като дегустатор на вино и отпи.

— Малко е топличка, но не отстъпва по нищо, на която и да е изворна вода.

Бринхилд пристъпи и също си наля.

— Божествен нектар! — обяви триумфално тя.

Директорите се заблъскаха към кранчето, като ожаднели говеда. След всяка глътка се чуваха възгласи на удивление. Всички приказваха в един глас. Докато директорите се боричкаха около крана, сякаш беше извор на младост, Бринхилд отведе Франсешка настрана.

— Поздравявам ви, доктор Кабрал. Изглежда, че процесът е сполучлив.

— Това ми беше известно още преди десет години.

Мислите на Бринхилд бяха насочени към бъдещето.

— Показахте ли на моите хора как да се оправят с него?

— Да. Трябваше да се внесат някои малки промени в начина им на работа. Била сте доста близо до положителния краен резултат.

— Значи, с течение на времето, щяхме да го постигнем?

Франсешка помисли по това.

— По-скоро не. Вашият процес и моят са като две успоредни прави. Колкото и да ги доближавате, те не се пресичат. Сега, след като направих онова, което обещах, ваш ред е да изпълните договореното.

— Ах, да, договореното! — Бринхилд вдигна слушалката, усмихна се и впила студен поглед в лицето на Франсешка, каза: — Предайте на братята Краджич, че жената от НАМПД е изцяло на тяхно разположение.

— Чакайте! — Франсешка сграбчи мускулестата ръка на другата жена. — Вие ми обещахте!

Бринхилд се освободи с лекота.

— Но в същото време ви напомних, че не можете да ми имате доверие. След като ми предадохте знанията си, вашата приятелка е без значение за мене. — Тя отново поднесе слушалката към ухото си. Усмивката й изчезна изведнъж и тя се намръщи. — Какво искаш да кажеш? — викна тя. Тъмна сянка покри лицето й. — Кога?