Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 73

Остин се огледа. Магазинът беше пълен с оръжия, но нито едно не беше достатъчно близо. Бледият се усмихна и започна да се приближава към него. Остин заотстъпва назад, докато отново не опря стената. Мъжът се ухили и вдигна брадвата, готов да го разсече на две.

Забелязвайки, че диафрагмата на противника е временно незащитена, Остин използва силата на краката си, за да забие глава в корема му като таран. От мъжа се изтръгна силен рев и брадвата падна от ръцете му.

Остин застана в разкрач, готов да размаже с юмруци бялата му физиономия. Ударът с глава явно бе разклатил здравеняка. Бездруго бледото му лице имаше цвят на гипс и той едва си поемаше въздух.

Мъжът явно реши, че каквото и удоволствие да му доставеше да разсече Остин на две, мъртвецът си е мъртвец. Бръкна под якето си и извади пистолет със заглушител. Остин се приготви да посрещне куршума от упор. Но усмивката на мъжа се стопи, заменена от объркано и озадачено изражение. Изневиделица отнякъде се беше появила стрела с пера, която сега стърчеше от дясното му рамо. Той пусна пистолета.

Остин се обърна и видя Скай да държи арбалет. Тя вече беше заредила следващата стрела и неистово опъваше тетивата. Погледът на бледия се премести върху Остин, който се опитваше да вземе оръжието, после се върна върху Скай. Отвори уста и изрева. Грабна един шлем от купчината на пода и се втурна към вратата на магазина, късайки завесата по пътя си.

Остин предпазливо го последва с пистолета в ръка. Чу звъна на камбанката на вратата, но докато излезе навън, улицата вече бе пуста. Влезе обратно вътре, като внимателно заключи. Скай беше прерязала въжетата, с които бе вързан Дарне.

Остин му помогна да се изправи. Антикварят беше целият в синини и схванат от продължителното коленичене, но инак изглеждаше добре.

— Не си ми казвала колко си сръчна с арбалета — обърна се Остин към Скай.

Тя гледаше зашеметено.

— Не мога да повярвам, че го уцелих. Затворих очи и просто стрелях към него. — Тогава забеляза кръвта по ризата му. — Ти си ранен!

Остин огледа раната.

— Само драскотина, но някой ми дължи една риза.

— И вие добре се справихте с фошара — каза Дарне, докато изтупваше праха от лактите и коленете си.

— Какво казахте?

— Че добре се справихте с оръжието. Това беше фошар от петнайсети век, оръжие с дълга дръжка, напомнящо на алебарда. През Средновековието са правени постъпки да се забрани заради страховитите рани, които нанася. Оръжието, което вие използвахте, по-точно беше комбинация от фошар и бойна брадва. Изглеждате ми озадачен?!

— Просто напоследък често чувам това име.

— Разговорът ви за оръжия е много интересен — намеси се Скай, — но някой има ли идея какво ще правим сега?

— Дали все пак да не се обадим в полицията? — предложи Остин.

Дарне изглеждаше разтревожен.

— Предпочитам наоколо да не се навъртат жандарми. Някои от сделките ми…

— Скай вече ме осведоми. Но сте прав, полицията няма лесно да повярва, че ни е нападнал голям лош човек с меч в ръка.

Търговецът въздъхна облекчено и се огледа наоколо.

— Никога не съм предполагал, че магазинът ми ще заприлича на възстановка на битката при Аженкур.