Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 71

Скай вкопчи пръсти в ръката на Остин, но той почти не забеляза. Спомни си описанията, които бе чул, и беше сигурен, че стои лице в лице с фалшивия репортер, наводнил тунела под ледника.

— Защо пък да си тръгваме? — попита той нехайно. — Тъкмо дойдохме.

Здравенякът с бледо лице се усмихна, но не пусна меча.

— Този мъж постъпва много глупаво — каза той, поглеждайки към рафта със стари каски и шлемове. — Отказва да посочи коя от тези тенджери е тази, която аз търся.

Остин си помисли, че може би тъкмо инатът е спасил живота на търговеца. Старецът явно е наясно, че ако убиецът получи, каквото търси, веднага ще му види сметката.

— Сигурен съм, че все някой ще ви стане — веднага се отзова той.

Мъжът не обърна внимание на шегата и втренчено погледна Скай.

— Вие обаче ще ми кажете, нали? Явно сте специалист.

— Вие убихте Рено, нали? — попита Скай вместо отговор.

— Не плачете за него. Той ми каза къде да ви намеря — рече мъжът, като вдигна меча с още няколко сантиметра. — Покажете ми шлема от ледника и ще ви пусна и тримата.

Надали, помисли си Остин. Щом се сдобие с шлема, непознатият щеше да ги убие. Реши да рискува, въпреки че беше заложен животът на Дарне. Беше забелязал една бойна брадва, закачена на стената наблизо. Пресегна се и я взе.

— Съветвам ви да свалите меча — каза той с нисък и хладен глас.

— Какво ще кажете да го сваля върху врата на мосю Дарне?

— И така става — отвърна Остин, вперил очи в лицето на мъжа, за да не стане недоразумение. — Но след това и вашата глава ще се търкулне до неговата.

Вдигна брадвата, за да подчертае думите си. Оръжието беше примитивно, но страховито. Стоманената глава беше издължена, така че да може да се използва и като копие. От брадвата стърчеше шиш, напомнящ на острия клюн на щъркел. От главата излизаха метални шипове, които да предпазват твърдото дърво.

Мъжът се замисли над заплахата. От безкомпромисния глас на Остин личеше, че ако убие Дарне, самият той умира. Трябваше първо да се разправи с американеца, после с останалите. Остин обаче беше предвидил хода му. Опитът му показваше, че едрите здравеняци имат навика да подценяват по-дребните човешки същества.

Убиецът направи крачка към Остин, вдигна високо меча и замахна рязко с него. Точно за това обаче Кърт не беше подготвен. Явно в случая той беше подценил противника. Въпреки масивното си тяло, онзи беше бърз като котка. Рефлексите на Остин се задействаха, преди умът му да прецени ситуацията. Той вдигна ръце и изправи хоризонтално брадвата пред себе си.

Острието на меча издрънча в предпазното покритие на дръжката на брадвата и спря само на няколко сантиметра от главата му. Болка прониза ръцете му от силния удар, но той успя да я отблъсне, плъзна ръце надолу по дръжката и завъртя брадвата. Агресивен ход, подтикнат от неотложната необходимост да спаси живота си. И не само — този тип определено не му допадаше.

Смъртоносното острие на брадвата щеше да разсече едрия мъж, ако онзи не беше предугадил удара и не се беше навел назад. Остин научаваше по трудния начин, че ръкопашният бой със средновековно оръжие не е въпрос само на мускули. Тежестта на брадвата го завъртя като в центрофуга и той направи пълен кръг, преди да успее да си върне равновесието.