Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 65

— Точно така. Но не каква да е. Вижте тук: към нея е закрепен метален лист. Реймон Солние е измислил истински синхронизиращ механизъм още през 94 г., което му е позволило да стреля с „Хочкиса“ през въртящото се витло. Понякога куршумите закачали лопатите, затова им монтирал метални отражатели.

— Чувал съм за това. Нискотехнологично решение на сложен проблем.

— След като неколцина изпитатели били убити от рикоширали куршуми, идеята била временно изоставена. След това започнала войната и заедно с нея — стремежът да се намират нови и нови начини за убиване на врага. Един френски ас на име Ролан Гарос се срещнал със Солние и двамата снабдили самолета със стоманени отражатели, които работели според замисъла. Свалил няколко вражески самолета, преди самият той да падне от другата страна на фронта. Германците използвали неговата система, за да разработят синхронизиращия механизъм на Фокер.

Остин взе друга снимка и показа малкия светъл правоъгълник в кабината.

— Какво, мислите, е това? Прилича на метална табелка.

— Имате набито око — усмихна се Гросе. — Това е кодът на производителя. — Той му подаде още една снимка. — Увеличих я на компютъра. Буквите и цифрите са малко размазани, но си поиграх с резолюцията и вече се четат. Успях да ги сравня с музейните архиви.

Остин вдигна очи.

— Проследил сте собственика?

Гросе кимна.

— Имало е четирийсет и девет „Моран-Солние Н“. След успеха на Гарос и други пилоти започнали да летят с този самолет и го използвали със смъртоносна ефикасност. Англичаните и руснаците също купили по няколко от „самолетите — куршуми“, както ги наричали. Машините се държали по-добре от „Фокер“, но много пилоти се плашели от високата скорост на кацане и чувствителното му управление. Казвате, че сте открили останките в Алпите?

— Да, на дъното на ледниково езеро близо до глетчера Дормьор.

Гросе седна на стола си и сплете пръсти.

— Любопитно! Преди няколко години ме извикаха в този район да разгледам останки от стари самолети, пръснати на различни места. Бяха „Авиатик“: използвали са се предимно за разузнаване. Разговарях с някои от местните жители, които помнеха историите на бабите и дядовците си за някаква въздушна битка. Явно се е състояла някъде в началото на Първата световна война, макар да не мога да посоча точна дата.

— Смятате ли, че тази битка има нещо общо с последната находка?

— Възможно е това да е поредното парче от една стогодишна загадка. Мистериозното изчезване на Жул Фошар. Той е бил собственикът на самолета, който сте намерили.

— Името не ми говори нищо.

— Фошар бил един от най-богатите мъже в Европа. Изчезнал през 1940 година, явно докато летял с „Моран-Солние“. Имал навика да обикаля по въздух обширното си имение и лозя. Един ден просто не се върнал. Започнало издирване в предполагаемия район на падането му, но не намерили и следа от него. След няколко дни започнала войната и изчезването му, макар и трагично, се превърнало просто в бележка под линия.

Остин посочи картечницата.

— Явно доста се е безпокоял за лозята си. Защо му е на един цивилен да лети с военен самолет?