Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 64

Остин се засмя.

— Имате дарбата да омаловажавате нещата, мосю Гросе. Имах усещането, че ще пробиете дупка в земята.

— И нямаше да съм първият — още повече се развесели Гросе. — А задачата ми беше доста проста в сравнение с тази на някогашните му пилоти. Представете си да кацате с крила, надупчени от куршуми и с разпокъсан плат. А може би и самият вие да сте ранен и отслабнал от загубата на кръв. Ето това вече си е предизвикателство.

Остин долови нотка на носталгична завист в гласа му. С нежните си черти и тънки мустаци французинът беше олицетворение на дръзките смелчаци, обстрелвали германските противовъздушни окопи.

Остин потърси Гросе, директор на музея за въздушно дело, след разговора си с Йън Макдугъл, и го помоли да погледне снимките на самолета от езерото. Гросе отвърна, че с радост ще помогне с каквото може. Верен на думата си, той се обади веднага, след като получи цифровите изображения на имейла си.

— Самолетът ви е раздробен на много части — каза той, — но съм съгласен с мосю Иън, че това е „Моран-Солние Н“ от Първата световна война.

— Боя се, че познанията ми за старите самолети са твърде оскъдни. Можете ли да ми разкажете повече за него?

— Нещо повече, мога да ви покажа един такъв. Имаме в музея.

След като се регистрира в хотела в Париж, Остин взе скоростния влак, който го отведе до музея по-бързо, отколкото би стигнал със самолета на Гросе. Музеят беше разположен в няколко хангара в края на летището на малко повече от сто километра южно от Париж.

След демонстрацията на качествата на самолета Гросе покани Остин на чаша вино. Офисът му се намираше в ъгъла на хангара, претъпкан със стари самолети. Подминаха един „Спад“, „Корсер“ и „Фокер“, докато стигнат до малката стаичка, украсена с десетки снимки на самолети.

Гросе наля две чаши „Бордо“ и вдигна тост за братята Райт. Остин предложи да пият и за Алберто Сантос-Дюмон, бразилски въздушен пионер, който бе живял дълги години във Франция и мнозина го смятаха за французин.

Разпечатките на снимките, които Остин изпрати на Гросе, бяха пръснати по старото дървено бюро. Остин взе една, разгледа отново изпочупената дървена рамка и поклати глава в почуда.

— Удивен съм, че успяхте да го разпознаете в този му вид.

Гросе остави чашата и прерови снимките, докато намери тази, която търсеше.

— Отначало не бях сигурен. Имах някои подозрения, но както сам казвате, не беше лесно. Познах картечницата „Хочкис“, но тя е била често използвана във военните самолети по онова време. Конусовидният двигателен отсек обаче е много характерен. След това забелязах нещо особено интересно. — Той побутна снимката към Остин и му подаде лупа. — Погледнете внимателно.

Остин разгледа заобления дървен силует.

— Прилича на лопата от витло.