Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 50

Гамей беше завършила морска археология в Северна Каролина, след което интересите й се пренасочиха и тя се записа в „Скрипс“, където защити докторска степен по морска биология. Усмихна се, като си спомни курсовете при доктор Озбърн. Той имаше навика да задава въпросите си под формата на твърдения.

— Caulerpa са тропически водорасли, но често се срещат и в домашните аквариуми.

— Точно така. И знаеш, че студеноводните видове, които се развиват така добре в аквариумите, са станали сериозен проблем в някои крайбрежни райони?

Гамей кимна.

— Водорасло убиец: унищожава голяма част от морското дъно в Средиземноморието, разпространява се и на други места. Тропическите водорасли обикновено не виреят в студени води, но този вид се е адаптирал. Може да живее навсякъде по света.

Осбърн се обърна към Пол.

— Водораслите, за които говорим, са били неволно изпуснати във водите под Океанографския музей на Монако през 1984 година. От тогава насам са се разпространили на трийсет хиляди хектара по крайбрежията на шест средиземноморски страни, а вече се превръщат в проблем и за Австралия, и за Сан Диего. Разрастват се като горски пожар. Изключително инвазивен вид. Образуват плътни зелени килими, които прогонват или унищожават останалите растения и животни, лишавайки ги от светлина и кислород. Унищожават морската хранителна пирамида и много от местните видове. Това има пагубни последици за екосистемите.

— Има ли начин човек да се бори с тях?

— В Сан Диего постигнаха известен успех, като покриваха отделни петна от водораслите с мушами и впръскваха хлор във водата и почвата под тях. Този метод обаче е неприложим при по-широко разпространение. Полагат се и усилия да се образоват акваристите, продаващи Caulerpa и камъни, които могат да се окажат заразени с организмите.

— Нямат ли естествени врагове?

— Защитните им механизми са удивително сложни. Съдържат токсини, които отблъскват растителноядните животни. Не умират през зимата.

— Звучат като истински чудовища.

— Такива са си. Само едно малко парченце може да сложи началото на цяла колония. Единствената им слабост е, че нямат полово размножаване като дивите си сродници. Но не искам да мисля какво би се случило, ако можеха да пръскат яйца на далечни разстояния.

— И на мен също — каза Гамей. — Няма да можем да ги спрем.

Озбърн отново се обърна към Пол.

— Като океанолог си запознат с района на Изгубения град, нали?

Траут се зарадва, че разговорът преминава към неговата област.

— Област с хидротермални пукнатини по продължението на Атлантическия масив. Материалът, който дъното изплюва, се натрупва и образува високи минерални кули, напомнящи на небостъргачи — от там и названието. Чел съм проучванията за него. Интересно място. Ще ми се някой ден да ида да го видя.

— Може скоро да ти се удаде възможност.

Пол и Гамей се спогледаха озадачено.

Озбърн се засмя на обърканите им физиономии.

— По-добре елате с мен.

Излязоха от кабинета и след няколко завоя по коридорите се озоваха в малка лаборатория. Озбърн се приближи до метален шкаф, заключен с катинар. Отвори го с един ключ на колана си и извади цилиндрична стъкленица около трийсет сантиметра висока и петнайсет сантиметра в диаметър. Беше плътно запечатана. Остави я на масата под лабораторната лампа. Изглеждаше пълна с гъста сиво-зелена субстанция.