Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 52

— Със сигурност, но не искам да всявам паника, докато не съм приключил с проучванията си. Тъкмо подготвях доклад, който следващата седмица ще представя пред организации като НАМПД и ООН.

— Не можеш ли да побързаш?

— О, мога, но има и друг проблем. Когато стане дума за биологичен контрол, често се стига до конфликт между стремежа към изкореняването на проблема и научните интереси. Властите, естествено, искат да атакуват максимално бързо с всички възможни оръжия. Ако новината се разчуе, изследванията ще бъдат забранени от страх да не разпространим водораслите. — Той погледна към стъкленицата. — А това не е някакъв морски плевел. Убеден съм, че ще можем успешно да се справим с него, когато имаме повече оръжия на своя страна. Ако не знаем с какво си имаме работа, никой от известните методи за изкореняване няма да ни помогне.

— А как може да помогне НАМПД? — попита Гамей.

— Подготвя се експедиция до Изгубения град. Тази седмица на място заедно с „Алвин“ ще бъде изпратен и изследователският кораб „Атлантида“ на Океанографския институт. Те ще се опитат да изследват региона, в който е мутирало водораслото. След като определим условията, довели до аберацията, ще можем да се борим с нея. В момента се мъча да довърша работата си тук, за да мога да замина на експедицията. Когато чух, че сте в града, реших, че това е Божи знак. Вие сте идеалните специалисти за тази цел. Бихте ли се включили в експедицията на мое място?

— Разбира се! Трябва ни разрешение от шефовете в НАМПД, но те надали ще възразят.

— Разчитам на вашата дискретност. Когато получим пробите, ще мога да пусна доклада си едновременно с колегите по света.

— Къде се намира „Атлантида“ в момента? — попита Пол.

— Връща се от друга мисия. Утре спира на Азорските острови за зареждане. Можете да го пресрещнете там.

— Става — съгласи се Пол. — Тази вечер заминаваме за Вашингтон и утре потегляме. — Той хвърли поглед на стъкленицата. — Ако този дух се измъкне от бутилката, ще си имаме сериозни неприятности.

Гамей гледаше в същата посока.

— Страх ме е, че вече е излязъл. Сега трябва да измислим как да го върнем обратно в нея.

6

— Горгонова трева ли? — впечатли се Остин. — Това е нещо ново. Наистина ли е толкова страшно, колкото го описва вашият приятел?

— Възможно е — потвърди Гамей. — Доктор Озбърн е доста притеснен. А аз уважавам преценката му.

— А вие какво мислите?

— Тревожно е, но не мога да кажа със сигурност, докато не съберем повече доказателства от Изгубения град.

Гамей се беше свързала с Остин на борда на „Мумичуг“. Извини му се, че го вдига от леглото, но каза, че двамата с Пол са на път за Изгубения град и че иска да го информира с какво са се захванали.

— Благодаря. По-добре да осведомим Дърк и Руди — предложи той, говорейки за Дърк Пит, който бе наследил адмирал Сандекър начело на НАМПД, и Руди Гън, който отговаряше за текущите операции на агенцията.

— Пол разговаря и с двамата. НАМПД вече имат биолози, които работят по проблема с Caulerpa.

Остин се усмихна.

— Защо ли не съм изненадан, че Дърк е една крачка пред нас?