Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 49

Озбърн се прокашля.

— Ъъ, всъщност не търсех теб, а жена ти.

Траут се усмихна.

— Напълно те разбирам. Все пак Гамей е доста по-симпатична от мен.

Той й подаде телефона. Гамей Морган-Траут наистина беше привлекателна жена — не бляскава или крещящо сексапилна, но повечето мъже я заглеждаха с интерес. Имаше слънчева усмивка с малка портичка на горните зъби като актрисата Лорън Хътън. Беше висока — метър седемдесет и осем, и доста слаба за ръста си — шейсет и един килограма. Дългата й коса, която обикновено носеше навита на спирали, беше тъмно червена и тъкмо заради нея баща й, почитател на хубавото вино, я беше кръстил на сорта Божоле.

По-открита и жизнена от съпруга си, тя се сработваше добре с мъжете. Тази й дарба датираше още от детските й години в Уисконсин. Баща й, преуспял строителен предприемач, я насърчаваше да се състезава с мъжете, научи я да плува и да стреля по панички. И сега Гамей беше отличен шофьор и стрелец.

Гамей се заслуша за момент, после каза: „Идваме веднага“ и затвори.

— Доктор Озбърн помоли да отидем в МБЛ. Каза, че било спешно.

— За Сам всичко е спешно — възнегодува Пол.

— Хайде, хайде, не ставай злобен, само защото поиска да говори с мен.

— Не тая и грам злоба — увери я Пол, като я улови под ръка.

Сбогува се с колегите си в лабораторията и двамата с Гамей поеха по „Уотър Стрийт“. След няколко минути вече се изкачваха по широките каменни стъпала на сградата на лабораторията, минаха през сводестата врата и влязоха в тихото фоайе.

Там ги чакаше доктор Озбърн. Той стисна ръката на Пол и прегърна Гамей, някогашна негова студентка по морска биология в Океанографския институт „Скрипс“ в Калифорния. Озбърн беше малко над петдесет, а оредяващата му къдрава коса като че ли се хлъзгаше по тила му. Имаше едър кокал и големи работнически ръце, които прилягаха повече да държат брадва, отколкото нежни морски растения.

— Благодаря ви, че дойдохте — каза той, — надявам се, че не ви притеснявам.

— Ни най-малко — мило отвърна Гамей, — винаги се радваме да ви видим.

— Може да си промените мнението, като чуете какво имам да ви кажа — рече Озбърн със загадъчна усмивка.

Без повече обяснения той ги поведе към кабинета си. Макар МБЛ да беше известна по цял свят с оборудването и библиотеката си, сградата беше доста неугледна. Под таваните се виждаха тръби, вратите по коридорите бяха от тъмно дърво с матово стъкло, изобщо лъхаше на старост.

Озбърн ги покани в кабинета си. Гамей го беше запомнила като маниакално подреден и организиран човек, направо непоносим, и сега се увери, че не се е променил. Много от преподавателите се зариваха в купища статии и доклади, а неговият кабинет се състоеше от компютърно бюро, стол и няколко стола за гости. Единственият лукс беше чайник, който си беше донесъл чак от Япония.

Наля три чаши зелен чай и след кратка размяна на учтивости мина право на въпроса:

— Простете за безцеремонността ми, но нямаме много време, така че да си дойдем на думата. — Той се облегна назад, сплете пръсти и се обърна към Гамей: — На теб трябва да ти е известен видът Caulerpa taxifolial.