Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 37

— Не е най-романтичното място на света — отбеляза Дзавала, взирайки се в тъмнината.

— Така си представям река Стикс — отвърна Остин. Той се загледа в черната вода и изведнъж усети прилив на енергия. — Да се връщаме в електроцентралата!

Още щом хеликоптерът докосна площадката, отвътре излязоха Друе и останалите. Французинът бързо се приближи и поздрави Остин.

— Дължа ви извинение за поведението си преди малко, мосю Остин — каза той. — Не бях запознат с всички факти около тази ужасна ситуация. Разговарях с шефовете си и американското посолство, които ми обясниха за вас и НАМПД. Не знаех, че в тунелите под ледника има френски граждани.

— Националната им принадлежност ли е най-важното?

— Не, не, разбира се! Ще се зарадвате, като ви кажа, че вече повиках помощ. Спасителният екип е на път.

— Това вече е нещо. Колко време ще им трябва да стигнат дотук?

Друе се поколеба, съзнавайки, че отговорът няма да прозвучи задоволително.

— Три или четири часа.

— Сигурно ви е ясно, че тогава ще бъде твърде късно.

Друе кършеше ръце от притеснение.

— Поне ще можем да извадим телата. Нищо повече не мога да направя.

— Аз обаче мога, мосю Друе. Ще се опитаме да ги извадим живи, но ще ни трябва помощта ви.

— Не говорите сериозно! Горките хора са затворени под двеста и четирийсет метра лед. — Той се вгледа в лицето на Остин, на което бе изписана мълчаливата решителност, и повдигна вежди. — Много добре! Ще ви осигуря всичко, от което имате нужда. Какво ви трябва?

Остин с приятна изненада откри, че под пухкавата външност се крие стомана.

— Благодаря ви. Като начало бих искал да вземем хеликоптера и пилота ви.

— Да, разбира се, но виждам, че и приятелят ви има хеликоптер.

— Трябва ми по-голям.

— Не разбирам. Хората са под земята, не във въздуха.

— Въпреки това. — Остин го погледна изпитателно, намеквайки, че няма да губи време с обяснения.

Друе енергично кимна.

— Много добре! Разчитайте на пълното ми съдействие.

Французинът отиде да уведоми пилота, а Остин се обади на капитана на кораба на НАМПД по радиостанцията и за няколко минути му изложи плана си. Фортие слушаше внимателно.

— Ще се погрижа — каза той.

Остин му благодари и се загледа в ледника, сякаш измерваше силите на противника. В схемата му нямаше място за съмнение и неувереност. Знаеше, че плановете могат да се объркат, и множеството белези по тялото му го доказваха. Но също така знаеше, че проблемите могат да бъдат решени. И знаеше, че с малко късмет ще успее. Това, което не знаеше, бе дали Скай е още жива.