Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 34

Остин посочи светещия екран.

— Дори при тази огромна мрежа от тунели?

— Ще ви покажа какъв е проблемът.

Излязоха от контролната зала и тръгнаха по коридора. След няколко минути бръмченето на турбината бе заменено от друг шум, напомнящ на силен вятър в дървета. Минаха през една стоманена врата и се качиха по метални стълби до площадка за наблюдение, защитена от водата с пластмасово и метално покритие. Лесар обясни, че се намират в един от няколкото изнесени контролни пултове. Шумът се бе превърнал в грохот.

Лесар щракна ключа на стената и един прожектор освети част от тунела, в която бушуваше водната стихия. Вече почти беше стигнала до обсерваторията. Остин гледаше разпенената вода, потръпвайки от огромната й сила.

— По това време на годината се топят големите джобове на ледника — изкрещя Лесар, надвиквайки тътена. — Те увеличават нормалния дебит. Също като придошлите реки през пролетта, когато снегът се топи бързо. — На тясното му лице беше изписана болка. — Съжалявам, че не можем да помогнем на вас и хората, затворени вътре.

— Вече много ми помогнахте, благодаря. Трябва да видя подробна скица на изследователския тунел.

— Разбира се — Лесар го поведе обратно към контролната зала. Вече беше убеден, че американецът му допада. Остин беше точен и методичен — качества, които той ценеше особено.

Когато стигнаха до контролната зала, Остин погледна часовника на стената и видя, че обиколката му е отнела ценни минути. Лесар се приближи до един метален шкаф, отвори широко плитко чекмедже и извади купчина скици.

— Това е главният вход към тунела. Не е много по-голям от канализационна шахта. Тези правоъгълници тук са жилищните фургони на учените. Лабораторията е разположена на около километър и половина от главния вход. Както се вижда на страничния план, има стълби, които се изкачват през тавана до проход на горно ниво, който води към самата субглациална обсерватория.

— Знаете ли колко хора има там долу?

— Последния път, когато се видяхме, членовете на екипа бяха трима. Понякога, като им омръзне под земята, се събираме да пийнем няколко чаши вино заедно. Освен тях, там е жената от кораба ви, а малко преди инцидента хидропланът докара няколко души, но не знам колко от тях откара обратно.

Остин се наведе над скицата, попивайки с очи всеки детайл.

— Да предположим, че са успели да се доберат до обсерваторията. Въздушната тапа в прохода ще попречи на водата да наводни и нея.

— Прав сте — съгласи се Лесар, но без особен ентусиазъм. — Ако има въздух, може още да са живи.

— Така е, но въздухът им е ограничен. Дано не се стигне дотам да им се иска да бяха мъртви.

Остин нямаше нужда някой да му напомня каква зловеща съдба е надвиснала над Скай и останалите. Дори да бяха оцелели от наводнението, ги очакваше бавна и мъчителна смърт от задушаване. Съсредоточи се върху скицата и забеляза, че главният тунел продължава и след обсерваторията.

— Къде отива тунелът?

— Изкачва се постепенно до друг изход, на около километър и половина.