Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 33

Остин тихо подсвирна.

— Някои шосета в Щатите са по-къси.

— Беше забележително постижение. Инженерите използваха машина за копаене на тунели с диаметър почти девет метра. Прокопаването на изследователския тунел беше лесна работа.

Стигнаха до входа на един тунел. Остин долови ниско бръмчене, като от голям рояк пчели.

— Този шум сигурно идва от генератора? — предположи той.

— Да, засега имаме само една турбина, но планираме изграждането на втора. — Лесар спря пред врата в стената на тунела. — Тук е контролната зала.

Мозъкът на централата представляваше малко стерилно помещение с площ по-малко от пет квадратни метра, което приличаше на вътрешността на огромна електронна игра. Покрай три от стените имаше наредени плотове с премигващи лампи, електрически циферблати, уреди и превключватели. Лесар се приближи до конзолата с формата на подкова, заемаща цялата среда на стаята, седна пред монитора на компютъра и даде знак на Остин да седне до него.

— Знаете ли с какво се занимаваме тук? — попита французинът.

— В общи линии. Казаха ми, че използвате водата от ледника, за да добивате електроенергия.

Лесар кимна.

— Технологията е сравнително проста. Навалелият сняг се натрупва върху ледника. При топло време той започва да се топи, образувайки водни джобове и реки. Водата се насочва с помощта на тунели към турбината. И воала! Електричество — чисто, евтино, възобновяемо. — Рутинното обяснение не можеше да прикрие гордостта в гласа му.

— Просто като теория, но забележително като изпълнение — каза Остин, който мислено си представи системата. — Сигурно разполагате с много хора.

— Само трима сме. По един на смяна. Електроцентралата е почти изцяло автоматизирана и вероятно би си работила добре и без нас.

— Можете ли да ми покажете план на системата?

Пръстите на Лесар затракаха по клавиатурата. На екрана се появи схема като в контролен център за градски транспорт. Пресичащите се цветни линии напомняха на картата на лондонското метро.

— Мигащите сини линии са тунелите, по които тече вода, а червените са сухи проходи. Турбината е ето тук.

Остин се вгледа в екрана, опитвайки се да се ориентира в объркващата плетеница.

— Кой тунел е бил наводнен?

Лесар почука с пръст по екрана.

— Ето този. Главният път към обсерваторията. — Линията мигаше в синьо.

— Има ли начин да се спре водата?

— Опитахме, още когато видяхме, че в тунела е потекла вода. Явно бетонната стена между изследователския тунел и водните е подала. Преди успявахме да отклоняваме водата към другите. Тунелът още е пълен.

— Имате ли някаква представа как е подала стената, за която споменахте?

— Ето тук има врата, която осигурява преминаването от един тунел към друг. По това време на годината е затворена, защото водите са високи. Направена е така, че да издържа тонове налягане. Не знам какво може да се е случило.

— Има ли начин да източим водата от този тунел?

— Да, можем да запечатаме част от тунелите и да я изпомпаме, но това ще отнеме дни — гласеше съкрушителният отговор.