Читать «Изгубеният град» онлайн - страница 27

Скай се вгледа в силуета.

— Смятате ли, че някога се е намирал на върха на ледника?

— Със сигурност. При долинни ледници като Льо Дормьор през леда доста бързо преминава солидно количество сняг.

— Колко дълго смятате, че би отнело това?

— Предполагам, около сто години, плюс-минус, за да стигне от върха до дъното на ледника. Това би станало само с предмет близо до върха на глетчера високо в планината, където ледът се движи едновременно вертикално и хоризонтално.

— Значи е възможно да е алпинист, паднал в цепнатина?

— И ние първо така си помислихме. След това се вгледахме по-внимателно.

Скай се приближи до леда. Тялото беше облечено почти изцяло в тъмна кожа — от обувките до шапката. Тук-там по дрехите се виждаше рошава кожа, а на колана висеше кобур с пистолет в него.

Погледът й се плъзна към лицето. Чертите му не се виждаха ясно в леда, но кожата му беше потъмняла, сякаш твърде дълго бе стоял на слънце. Очите бяха покрити с очила.

— Невероятно — прошепна тя, като направи крачка назад и погледна към Рено. — Но какво общо има това с мен?

Рено се усмихна, приближи се до един пластмасов контейнер и извади отвътре старинен стоманен шлем:

— Ето какво намерихме близо до главата му.

Скай взе шлема и разгледа сложната гравюра върху метала, стиснала замислено устни. Предната част на шлема беше оформена като лице на човек с голям нос и рунтави мустаци. Горната му част беше покрита с плетеници от орнаменти на цветя, стъбла и митични същества, обикалящи като планети около стилизиран триглав орел. Човката на орела бе отворена в предизвикателен вик, а в острите си нокти стискаше копия и стрели.

— Всъщност първо открихме шлема — каза Търстън. — Веднага затворихме помпата. Добре че тялото не се повреди.

— Мъдро решение — одобри Рено, — всяка археологична находка може да бъде замърсена, също както сцената на местопрестъплението.

Скай пъхна пръсти през един грапав отвор от дясната страна на шлема.

— Това прилича на дупка от куршум.

— От куршум ли! — изсумтя Рено. — По-скоро от копие или стрела.

— Често в броните и шлемовете се наблюдават вдлъбнатини или дупки на мястото, получени при тестването на здравината им срещу огнестрелно оръжие — обясни Скай. — В случая дупката е необикновено чиста. Тази стомана е от много високо качество. Вижте, с изключение на няколко драскотини, почти не е повредена от притискането в леда. Повикахте ли съдебен лекар?

— Ще бъде тук утре. Не ни трябва специалист, за да ни каже, че този тип е мъртъв. Какво мислите за шлема?

— Не мога да кажа нищо — поклати глава тя. — Формата му напомня на някои, които съм виждала, но знаците са ми непознати. Ще трябва да потърся знака на майстора и да го сверя с базата си данни. Тук виждам много противоречия. — Тя погледна отново тялото. — Дрехите и пистолетът изглеждат от двайсети век. Прилича на летец, съдейки по якето и очилата. Но защо тогава е носил такъв стар шлем?

— Много интересно, мадмоазел Лабел — въздъхна нетърпеливо Рено, — но аз очаквах да ни помогнете повече. — Той взе шлема от ръцете й и го върна в контейнера, като извади от там малък, очукан сейф. Държеше го в ръце като бебе. — Това също беше близо до тялото. Съдържанието му може да ни разкрие кой е този човек и как се е озовал тук. Междувременно — обърна се той към Търстън, — бих искал да продължите да топите леда около тялото, в случай че има и други предмети. Аз поемам пълната отговорност.