Читать «Диамантената ера» онлайн - страница 2

Проклетите камбани продължаваха да бият в мъглата. Бъд даде тиха команда на музикалната си система — една последователна акустична подборка, равномерно разпределена на двете му тъпанчета като семената на ягодка. Звукът се усили, но не можа да заглуши дълбоките тонове на системата от камбани, които резонираха в дългите му кости. Зачуди се дали докато се намира в козметичния салон, батериите в дясната му слепоочна област ще бъдат проверени и сменени. Бяха му казали, че могат да изтраят почти десет години, но той ги имаше от около шест, като през това време слушаше музика непрестанно и то силно.

Преди него чакаха трима души. Бъд се настани на едно от креслата и взе един медиатрон от ниската масичка; беше точно като омърлян и набръчкан празен лист.

— Анали за самозащита — изрече той достатъчно високо, че всички други в помещението да го чуят. Логото на любимия му раздел се подреди върху страницата. Медиаглифите — предимно от готиния раздвижен тип — образуваха нещо като рамка. Бъд ги разгледа подробно, докато не откри онзи, който беше за сравнение между няколко различни артикула и го драсна с нокътя си. Появиха се нови медиаглифи, които заграждаха големи кинематографски плаки, показващи как екипът на „Аналите“ прави тестове на няколко модела черепни пушки както със живи, така и с неживи мишени. Бъд метна медиатрона обратно върху масичката; това беше същият брой, върху който бе прекарал замислен целия предишен ден — не го бяха актуализирали и така решението му си оставаше непроменено.

Един от клиентите преди него бе дошъл да му направят татуировка, което трая не повече от десет секунди. Другият просто искаше да презареди своята черепна пушка, което отне почти също толкова време. Имаше и едно момиче, което искаше да сменят няколко от нанозитите в интерактивната й мрежа най-вече около очите, където бяха започнали да се появяват бръчици. За това трябваше малко повече време, така че Бъд отново взе медиатрона и влезе в един интерактив — любимият му, който се наричаше „Млъкни или умри!“.

Козметикът искаше най-напред да види юките на Бъд, преди да инсталира оръжието — нещо, което при други обстоятелства щеше да прозвучи като обида, но тук — в Земята под аренда — си беше напълно обичайна бизнес практика. Когато се увери, че не става въпрос за блъф, той обезболи челото на Бъд с някакъв спрей, изряза и отметна назад парче кожа и постави над главата му някаква машинка, която беше закрепена върху рамото на един много прецизен робот като зъболекарски инструмент. Рамото на робота веднага се вкопчи автоматично в старото оръжие, а движенията му бяха обезпокоително бързи и категорични. Бъд беше малко под физическото напрежение на мускулните си стимулатори и леко потръпна. Рамото на робота обаче беше хиляди пъти по-бързо от него, така че измъкна старото оръжие без каквито и да било затруднения. Козметикът наблюдаваше цялата операция на екрана си и нямаше никаква друга работа, освен да докладва: