Читать «Снежен крах» онлайн - страница 6

Деливераторът е шофьор тип А, и то бесен. Той се носи към своята база, „Коза Ностра Пица“ № 3569, лъкатушейки в лявото платно на СиЕсВи-5 със сто и двайсет километра в час. Колата му е невидим черен овал, просто тъмно петно, отразяващо тунела от търговски реклами — така нареченото логло. Поредица от оранжеви светлини се пени и бълбука отпред, там, където щеше да бъде решетката, ако това беше дишаща въздух кола. Оранжевата светлина прилича на пламък от бензин. Тя прониква през задните стъкла на хората, отскача от огледалата им за задно виждане, налага огнена маска върху очите им, бърка в подсъзнанието им и измъква оттам ужасния страх, че лежиш премазан, в пълно съзнание, под избухващ бензинов резервоар. Тя ги кара да отбият и да оставят Деливератора да ги изпревари с черната си колесница, обгърната от „пеперони“ огън.

Логлото отгоре — изписаното с двойна инверсионна следа „Си Ес Ви-5“, представлява тяло от електрическа светлина, съставено от неизброими клетки. Всяка клетка е проектирана в Манхатън от имидженери, който с дизайна на едно лого изкарват повече пари, отколкото един Деливератор за цял живот. Въпреки усилията им да се откроят всички тези емблеми се сливат, особено при скорост сто и двайсет километра в час. И все пак „Коза Ностра Пица“ №3569 се забелязва лесно заради билборда — широк и висок дори и според сегашните раздути стандарти. Всъщност самият тумбест франчайз сякаш не е нищо повече от ниската основа на огромните колони от арамидно влакно, издигащи билборда високо горе в небесната твърд на търговските марки. Марка регистрада, бейби.

Билбордът е класика в жанра, а не някаква си там измишльотина от някоя мимолетна рекламна кампания на Мафията. Това е официално изявление, паметник, построен, за да векува. Прост и изпълнен с достойнство. Изобразява Чичо Енцо, издокаран в един от своите италиански костюми. Тънките райета блещукат и се гънат като сухожилия. Квадратът на джоба сияе. Косата му е съвършена, пригладена назад с помада, която никога не пада. Краищата на всеки кичур са подрязани равно от братовчеда на Чичо Енцо, Арт Бръснаря, който управлява втората по големина верига от евтини салони за подстригване в света. Гордо изправеният Чичо Енцо не точно се усмихва — но несъмнено в погледа му проблясва блага искрица. Не позира като модел, а стои там, както би стоял и вашият чичо, а до него пише:

МАФИЯТА

Имате приятел в семейството!

Платено от фондация „Наша работа“

Билбордът е полярната звезда на Деливератора. Той знае, че когато стигне онова място на СиЕсВи — 5, където долният ъгъл на таблото е скрит зад псевдоготическите стъклописни арки на тукашния франчайз „Райските врата на преподобния Уейн“, е време да се прехвърли в десните платна, където се моткат дебилите и кукленските колички — напосоки, нерешително, оглеждайки всяка отбивка към крайпътните франчайзи, сякаш не знаят обещание ли крие, или заплаха.

Той отрязва пътя на кукленска количка, на семеен микробус, маневрира покрай съседното „Купи и отлети“ и навлиза в „Коза Ностра Пица“ №3569. Огромните тлъсти контактни пластири недоволстват, квичат, но се задържат върху патентования паваж със силно сцепление на корпорация „Феърлейнс“ и го вкарват в улея. Това е хубаво, това за него означава висок оборот, бързо действие — давай, давай. Докато спира със скриптене, електромеханичният люк отстрани на колата му вече се отваря, за да разкрие празните жлебове за пици. Вратата щраква и се сгъва обратно като бръмбарово крило. Жлебовете чакат. Чакат горещи пици.