Читать «Снежен крах» онлайн - страница 5

Деливераторът някога бе ефрейтор от Държавната сигурност на Фермите на Меривейл. Уволниха го, защото извади меч на един доказан престъпник. Втъкна го в тъканта на ризата, приплъзна плоската страна на острието покрай тила му и го прикова към изкорубеното и мехурчесто винилово покритие на стената в къщата, в която престъпникът се опитваше да влезе с взлом. Според него арестът си беше съвсем основателен. Обаче го уволниха, защото престъпникът се оказа син на вицеканцлера на Фермите на Меривейл. О, ония порове си намериха извинение: казаха, че деветдесет и два сантиметровият самурайски меч не бил на въоръжение при тях. Казаха, че бил нарушил КЗЗП — Кодекса за задържане на заподозрени престъпници. Казаха, че престъпникът бил получил психологическа травма. Сега се страхувал от кухненски ножове и трябвало да си размазва мармалада с чаена лъжичка. Казаха, че ги бил изложил на отговорност.

Наложи се Деливераторът да вземе пари назаем, за да си плати. Всъщност, наложи му се да ги заеме от Мафията. И затова сега фигурира в тяхната база данни — особености на ретината, ДНК, гласова диаграма, пръстови отпечатъци, отпечатъци от стъпалата, от дланите, от китките, от всяка шибана телесна част, по която има браздички — е, почти. Тия копелета натъркаха тия части с мастило, направиха им отпечатъци и ги дигитализираха в компютъра си. Но парите са си техни — те несъмнено внимават, като раздават заеми. А когато подаде молба за Деливератор, го наеха с радост, защото го познаваха. При вземането на заема трябваше да си контактува персонално с помощник вице-капото на Долината, който по-късно го препоръча за Деливератор. Така че все едно беше част от семейството. Едно наистина страшничко, извратено, оскърбително семейство.

„Коза Ностра Пица“ №3569 се намира на „Виста роуд“, малко по-надолу от търговския център „Кингс Парк“. Навремето „Виста роуд“ принадлежеше на щата Калифорния, а сега се нарича Корпорация „Феърлейнс“, шосе СиЕсВи-5. Тогава основният му конкурент беше едно щатско шосе, което сега се нарича Шосе Кал-12 на корпорация „Крузуейс“. Навътре в долината двете конкурентни шосета всъщност се пресичат. Някога между двете корпорации бушуваха ожесточени спорове и бяха затворили кръстовището заради спорадични снайперистки престрелки. Най-накрая един едър предприемач купи цялото кръстовище и го превърна в търговски център, през който се преминаваше с автомобил. Сега шосетата просто влизат в система от паркинги — не паркинг, не рампа, а система — и губят идентичността си. Преминаването през кръстовището включва проследяване на алеи в паркинговата система, многобройни преплетени нишки на посоките като например Път Хо Ши Мин. СиЕсВи-5 е по-добро за движение, но настилката на Кал-12 е по-качествена. Типично — шосетата на „Феърлейнс“ наблягат на достигането до мястото, закъдето сте тръгнали, те са за шофьори тип А. „Крузуейс“ пък наблягат на удоволствието от пътуването — за шофьори тип Б.