Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 58

Това бяха глупости. Таниша бе отстранена от разследването. Единствената причина да бъде в клуба беше, че според нея Уилър Касиди вероятно не им бе казал всичко, а Ал Катсукура щеше да го разпита едва след ден-два. Тя рискуваше да загуби работата си, занимавайки се със случая, след като са я отстранили. Не знаеше защо го прави. Вероятно се дължеше на отчаянието от онова, което се бе случило с нея, и на потресаващата смърт на Рей Фонг. Изпитваше и силен гняв. Дали това беше заради неизпълненото обещание, което бе дала пред покойната си сестра, или пред обезобразения труп на Анджи Уонг? Не беше сигурна.

Управителят се приближи до масата. Беше висок, хубав мъж с великолепна усмивка, която привлече вниманието им към него.

— Най-сетне успях да запазя сепарето, което искахте, господин Касиди. Ако вие и гостенката ви желаете да се преместите там, ще прехвърля поръчката ви.

— Чудесно — каза Таниша. — Бихте ли ни извинили, ако обичате?

— Моля? Какво казахте? — тихо попита той.

Тя сложи на масата полицейската си значка.

— И аз ви моля. Хайде, разкарайте се.

Управителят се поколеба, размисли, после се отдалечи. Таниша прибра значката в чантата си.

— Никога няма да ви предложат да станете член на нашия клуб, ако се държите така — безучастно отбеляза Уилър.

— Вижте какво, не съм в настроение да слушам остроумията ви — каза тя, изливайки гнева и угризенията си върху него. — Или ще отговорите на въпросите ми, или ще проведем разговора в отдела.

Още една лъжа.

Гледаше го изпитателно. И тогава той се усмихна. Хубава, приятна усмивка.

— Детектив Уилямс, кракът ме боли адски силно. Мисля, че дори няма да мога да шофирам. Предлагам ви сделка. Ако ме закарате до „Сидър-Синай“ и намерите болкоуспокояващите, които забравих там, ще ви сътруднича с каквото мога. Но дотогава не съм в състояние да мисля за нищо поради болката.

— Да тръгваме.

Таниша започваше да го харесва.

Уилър се надигна с усилие, взе патериците и двамата излязоха от ресторанта.

След няколко минути малката й мазда забръмча по улицата и те потеглиха сред облак черен дим и озадачени погледи.

По пътя за болницата не разговаряха. Тя спря на паркинга на отсрещната страна на улицата, влезе вътре и взе лекарството, което беше оставено на рецепцията. Върна се в колата и му подаде шишенцето. Уилър глътна една таблетка без вода, сетне я погледна и попита:

— Мислите ли, че Прескот се е занимавал с нещо незаконно?

— Не знам, господин Касиди. Тримата застреляни са били нелегални имигранти. Разполагаме с улика срещу единия. На ръката му беше татуирано прозвището „Китаеца“. Според индекса на имената на бандитите в компютъра той е или Боб Чин Китаеца, или Луис Лий Китаеца. Съдейки по предварителното описание в доклада за ареста, мисля, че е Боби Чин. Поисках да ми изпратят снимката му. Започнаха да издирват и отпечатъците от пръстите. Може би ще научим адреса, ще претърсим дома му и ще разберем какво са си били наумили онези тримата. След час и нещо би трябвало да знам повече.