Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 56
Стивън Канел
Тя седеше в колата и си задаваше въпроси, докато гледаше обикновената врата на сградата на лосанджелиския клон на най-опасната криминална организация в света.
12.
Записът
Когато сутринта излезе от болницата, Уилър отиде право в грил бара на клуб „Уестридж“. За това имаше две причини — първо, нуждаеше се от питие и от компания, за да се успокои, и второ, бе влязъл в новините на всички станции, като често го наричаха „кварталния герой“. Смяташе, че няма да е зле за несигурното му положение в клуба да се покаже там и да бъде обсипан с комплименти. Последната причина беше незначителна, но все пак шансът беше на негова страна.
В десет и трийсет сутринта той влезе в заведението, като се подпираше на патериците. Левият му крак беше бинтован. Махна с ръка и се усмихна на хората, които го мразеха. Отпусна се на канапето, подпря патериците в ъгъла и каза на Рамон да „даде гориво“.
Час по-късно още приемаше комплименти.
Доктор Клей Колинс и Лутър Харисън поздравяваха героя, пиеха бира и му изказваха съчувствията си.
— Казвам ти, Уилър, така както вървят нещата в Лос Анджелис, не можеш да караш колата си, без някой да не насочи пистолет срещу теб, за да ти я вземе, нито да се преместиш в другата лента на магистралата, без да избегнеш престрелка. Съпругите и дъщерите ни не са в безопасност. Ченгетата са толкова корумпирани, че вече не си правят труда да хващат престъпниците. Съдилищата са смехория, а затворите — препълнени. Лос Анджелис се е превърнал във военна зона.
Тая ужасяваща картина бе описана от доктор Колинс, пластичен хирург. Неговото оръжие беше скалпелът, с който вманиачено боравеше, оперирайки носовете, гърдите и коремите на жените от Бевърли Хилс.
— Случайно се озовах на неподходящото място в подходящия момент — скромничеше Уилър.
— Господи, и при това веднага след смъртта на брат ти. Прескот беше прекрасен човек… Талантлив, скромен, умен. Първо той, сега пък тази история. Труден период, Уилър — обади се Лутър.
— Да — съгласи се Уилър, изпитвайки едновременно тъга и облекчение от смъртта на брат си.
— Още едно шотландско, Рамон — каза, опитвайки се да удави в алкохол самопрезрението си.
По обяд седеше сам до масата в ресторанта. Получи много покани да обядва с членове на клуба, но вече му бе писнало да се прави на герой, пък и кракът ужасно го болеше. Въздействието на болкоуспокояващите, които бе взел сутринта, премина, а като пълен глупак Уилър бе забравил в болницата шишенцето.
