Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 2

Гуан-Си беше почитана от миналото китайска традиция на влияние, която още предопределяше повечето социални и делови взаимоотношения в тази страна. Ръководител на новата академия беше Чен Бода, който беше и председател на Военната комисия на Китайската комунистическа партия и безспорно най-влиятелният човек в Китай. По-могъщ и от боледуващия Дън Сяопин.

Китайската академия на социалните науки беше създадена само преди месец и бе приветствана от президента Клинтън като важна стъпка на китайските комунисти към намирането на мостове за разбирателство със Запада. Уили Ло Лап Лин бе поканен от Чен Бода да стане член на академията. Поканата го бе изненадала, защото Уили живееше в Хонконг по време на британското господство и водеше там престъпен живот. Но му казаха, че са го избрали, защото е специалист по американската търговия. В края на краищата нали всяка година крадеше милиарди от нищо неподозиращата глупава Америка?

В обръщението си пред Централния комитет на комунистическата партия по време на заключителното съвещание в хотел „Жианси“ в Пекин през януари 1994, Годината на кучето, Чен Бода бе посочил Съединените щати като единствения враг на Китай. Според Китайската академия на социалните науки Уили Уо Лап Лин активно участваше в разложението на американското общество с наркотици, оръжия и нелегална имиграция. Имаше огромно влияние в средите на корумпираните американски висши служители. Беше инвестирал големи суми в американската политика и оказваше въздействие върху много сенатори и конгресмени. Бе посещавал дори Белия дом и се бе снимал с президента Бил Клинтън. Снимката беше окачена в кабинета му в Хонконг и показваше невероятното му Гуан-Си върху американския лидер. Именно неговата криминална дейност и политическото му влияние накараха Чен Бода да го покани за съветник в мощната нова академия, която едва ли можеше да се нарече мост към по-добро разбирателство със Запада. Академията представляваше китайски мозъчен тръст, чиято единствена цел беше пълното и абсолютно унищожаване на американските интереси в света.

Уо Лап Лин беше роден през 1925 година в новите територии в Града на стените в Цзюлун. Тогава деветнайсетчленното му семейство живееше в панелен блок. Града на стените беше идеалното място за Уили. Историята бе подготвила това гето за него години преди той да се появи на белия свят.

През 1892 година Новите територии бяха отстъпени на британците за срок от деветдесет и девет години. В резултат на лошо формулирано споразумение за Града на стените в Цзюлун претендираха и Британия, и Китай. Неподвластен на нито една от двете държави, в града цареше беззаконие и процъфтяваха престъпността и насилието. Скоро триадата пое контрола над Града на стените, където всъщност нямаше стени. Японците го откъснаха от останалите части, когато окупираха тази зона по време на Втората световна война. Гетото запази името си, защото градът бе проектиран така, че да няма улици. Тесни пътечки се виеха между построените в безпорядък сгради. Населението и потребността от нови жилища се увеличаваха и гетото се разрасна. Над старите етажи, които едва се крепяха, бяха изградени нови. Без комисия по планирането и Градски съвет, които да контролират архитектурните проекти и изискванията за натоварване, новите етажи се издигаха неравномерно като нахвърляни кутии и придаваха на гетото вид на бетонна стена. Тесните пътечки се превърнаха в тунели, когато над тях построиха нови етажи. Дори по обед в тунелите не проникваше слънчева светлина. Жителите крадяха вода и електричество от обществената мрежа. Водопроводите течаха и кабелите за електричество разпръскваха искри и проблясваха във влажния мрак. От едностайни фабрики, които бълваха свинска карантия и рибни кейкове, изхвърляха боклука и животинските вътрешности направо на тъмните пътечки. На повечето места тунелите бяха пълни почти до втория етаж с човешки изпражнения и мръсотии. Някъде пътеките бяха широки само няколко сантиметра.