Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 5

Стресна се и се събуди. Отвори очи и видя гладкото, осеяно със старчески петна лице на Чен Бода. Китайският политик стоеше в стаята и мълчаливо се взираше в него. Беше странно, дори страшно да се събудиш посред нощ и да установиш, че един от най-влиятелните хора в Китай — а може би и в целия свят — те е наблюдавал и е кроил планове, докато си спял. Чен Бода беше на седемдесет и една години. Кожата му имаше цвета на стар калиграфски изписан пергамент — пшениченожълто. Беше висок само метър и петдесет. Западните дипломати отказваха да го приемат на сериозно заради ръста му; мислеха, че е дребнав човек. Това беше грешка, за която едва сега започваха да съжаляват. Чен Бода имаше топли кафяви очи, ангелско изражение и безмилостно сърце.

— Годината беше изпълнена със събития — каза китайският политик на умиращия мафиот от Хонконг, миг след като той отвори очи.

Деляха ги само две години по възраст, но цели петдесет на различна бурна политическа дейност. Чен Бода бе направил главозамайваща кариера в редовете на Китайската комунистическа партия, а Уо Лап Лин се бе издигнал в йерархията на триадата. Духовното им родство се изразяваше във факта, че и двамата се ползваха от лукса на властта по необясним за другите начин.

— Умирам — промълви Уо Лап на мандарински, предпочитания от Китайската комунистическа партия език. — За мен годината наистина ще е изпълнена със събития.

— Как се появяваш на белия свят и как го напускаш са единствените неща в живота, които имат значение — отбеляза възрастният политик.

На устните му играеше усмивка. И двамата знаеха, че тази мъдрост на Конфуций е неточна, ако не и нелепа за тях. И двамата се отличаваха с безмилостни постъпки, извършени между онези две свещени събития.

— Дошъл си да философстваш, а? — прошепна Уили.

— Тази година беше на жин-шен-у-ран — каза китайският политик, говорейки за духовното омърсяване на Китай, което според комунистическото правителство се дължеше единствено на американската намеса във вътрешните работи на страната.

— Аз не съм политик — промълви болният.

— Не е така. Политик си, само че имаш различни цели. Крадеш от Америка, атакуваш я отвътре. Можеш да бъдеш друг вид боец в тази битка. Именно за това искам да поговорим.

Двамата мъже се гледаха и всеки чакаше другият да заговори. Накрая Чен Бода продължи: