Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 176

— След два часа и половина или ще стане нещо, или нищо няма да се случи — отбеляза той, после насочи бинокъла към Док Уилър Стейт Бийч, широка пясъчна ивица, която започваше от обозначението на канал Дей Рей, минаваше покрай летището и се простираше чак до жилищния квартал Виста дел Мар. Внимателно огледа плажа.

— Виждаш ли нещо? — попита Таниша.

— Ако „Хорнблоуър“ е бил тук и са закарали имигрантите с малки гумени лодки до брега, тогава Док Уилър Бийч би бил идеалното място. Този плаж е безлюден заради шума от летището. Може да са там.

— Ако е така, сигурно отдавна са изчезнали — рече Ал.

Уилър не знаеше какво се опитва да докаже, нито защо това му изглеждаше толкова важно, но нещо го подтикваше да отиде на брега. Може би беше безразличието в очите на Уили, когато го обвини, че е убил Прескот, или гневът, когато Уилър предизвика водача на триадата.

— Ще спусна гумената лодка във водата и ще отида да огледам плажа — каза той.

— И ще ни оставиш тук? — попита Катсукура. — Снощи се наситих на океана.

— Според уредите дълбочината е само метър и половина. Мога да хвърля котва и двамата да дойдете с мен.

Той закотви яхтата и изключи моторите, после спусна гумената лодка във водата. Двамата детективи се качиха в нея, а той отключи шкафа с оръжията на борда на „Поток от пари“. Извади пушка за акули и два револвера „Смит и Уесън“, четирийсет и четвърти калибър, с дълги дула. Сетне грабна кутия с боеприпаси. След няколко минути гумената лодка се отправи към Док Уилър Стейт Бийч.

Уилър направляваше лодката. Угаси двигателя в последната минута и изкара леката лодка на плажа. Тримата скочиха на брега и я издърпаха на безопасно място.

Пясъкът беше заравнен от вятъра и гладък.

— Да се разделим и да търсим следи — предложи Таниша. — Толкова много хора би трябвало да са оставили ясни дири.

Таниша и Ал тръгнаха на изток, а Уилър — на запад. Той извървя около двеста и петдесет метра и видя следите — пътека от стъпки, водеща от брега до мястото, където стоеше.

— Насам! — извика им, но гласът му бе заглушен от излитащ реактивен самолет.

Таниша и Ал бяха твърде далеч и ревът на прибоя им пречеше да го чуят. Той изсвири пронизително и те най-сетне се обърнаха. Уилър размаха ръце и двамата детективи тръгнаха към него.

Следите водеха към огромен бетонен канал с диаметър почти три метра. Подземната отводна тръба се спускаше диагонално към летището. В тъмния тунел течеше мръсна вода. Уилър се досети, че по време на буря каналът отвежда пороя към океана. Предпазната метална решетка беше срязана и отместена. Стърчащите краища бяха обгорени от ацетиленова горелка. Докато чакаше Таниша и Ал, той видя нещо заровено в тинята и водата на дъното на канала. Протегна ръка и го взе. Беше прогизнала черна раница. Таниша и Ал се приближиха и той им я показа.