Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 170

„Съвършеният човек се развива, а нищожният деградира.“ Изведнъж Уили проумя истината в древното предупреждение на Конфуций. Непочтените действия водят до лоши резултати.

За пръв път от петдесет години изпита парализиращ страх.

След пет минути пристигна операторката на детектора, четирийсетгодишна жена на име Хелън Стагс, най-добрият специалист в полицията в Лос Анджелис. Свърза Уили с детектора. На гърдите му бяха прикрепени електроди, а на пръстите на лявата ръка — щипки.

Госпожа Стагс включи апарата и започна да го настройва, определяйки електролизата на кожата и дихателните функции. Тя зададе на Уили няколко пробни въпроса, за да се увери, че детекторът на лъжата работи както трябва, сетне погледна прокурора и кимна.

Таниша, Уилър и Рик Верба бяха в съседната стая и наблюдаваха през еднопосочното огледало.

Уилър още кипеше от гняв. Лицето на Уо Лап отново изразяваше безразличие.

— Истинското ви име Уо Лап Лин ли е? — започна Камерън.

— Няма да отговарям на въпросите ви — заяви Уили. — Бих желал да отговоря само на петте въпроса, които аз подготвих. Мисля, че ще ви заинтересуват.

Прокурорът погледна съдията Холингсуърт, който сви рамене. Уили извади от джоба си бележката, която бе написал, и я даде на Джоуб. Той я разгърна и прочете въпросите. На лицето му се изписа озадаченост, бързо последвана от недоумение.

— Не може да говорите сериозно — каза. — Това е нечувано!

Уили се помъчи да демонстрира спокойствие.

— Задайте въпросите — заповяда той, — и този уред ще ви покаже, че говоря истината.

Камерън се вторачи в списъка с въпросите и накрая попита:

— Притежавате ли ядрено оръжие?

— Да.

— Преносима руска бомба ли е?

— Да.

— В момента в Лас Вегас ли е?

— Да.

— Настроена ли е да избухне днес в четири часа следобед?

— Да — отговори Уили. Гласът му прозвуча спокойно и уверено в тихата стая.

— Бомбата на международното летище в Лос Анджелис ли е?

— Да.

Присъстващите погледнаха операторката на детектора.

— Отговорите са правдиви — изрече тя.

— Очевидно вие ще се опитате да намерите бомбата — продължи Уили. — Това ви е работата. Частният ми самолет е на международното летище в Лос Анджелис. Несъмнено първо ще претърсите него, но само ще си загубите времето. Искам самолетът ми да бъде зареден с гориво, храна и всичко необходимо. Пилотите му трябва да наблюдават операцията. Ще излетя точно в три следобед. Щом напусна американското въздушно пространство, ще ви съобщя къде е ядрената бомба и как да я обезвредите. Така ще имате достатъчно време до четири часа. Сега би трябвало да ме попитате дали възнамерявам да изпълня споразумението. Детекторът на лъжата ще потвърди искреността на отговора ми.

В стаята цареше неловко мълчание.

— Попитай го — рече Алан.

— Ако ви освободим, възнамерявате ли да удържите на обещанието си? — попита прокурорът.

Всички, с изключение на Уили, се обърнаха към операторката.

— Да — отговори Уо Лап. — Няма да се отметна от думата си. Не трябва да губите време. Пригответе самолета ми за излитане не по-късно от три часа днес следобед.