Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 169

Уилър и Таниша наблюдаваха разпита на Уили през еднопосочното огледало в съседната стая. Рик Верба отиде да търси детектор, Камерън Джоуб и съдията Холингсуърт излязоха да пият кафе и Уо Лап остана сам. Таниша също тръгна към кафенето.

Уилър се загледа във водача на триадата, който спокойно седеше зад огледалото. Човекът пред него бе заповядал да убият брат му. Изпита вина, че не бе предпазил Прескот, а също и силен, безразсъден гняв. Изведнъж загуби контрол. Искаше да види страх, изписан върху лицето на водача на триадата. Искаше Уо Лап Лин да разбере, че не друго, а смъртта на Прескот бе довела до задържането му, но Шан Чу изобщо не изглеждаше разтревожен. На старческото му лице се четеше безразличие.

„Каквото и да се случи, обещай ми, че ще постъпиш правилно.“

Уилър излезе от помещението за наблюдение. Преди някой да успее да го спре, той отвори вратата на стаята за разпити и нахлу вътре.

Уили вдигна глава и по изражението му Уилър разбра, че лицето му е познато на водача на триадата. След като никога не се бяха виждали, това беше потвърждение на вината, от което младият мъж се нуждаеше.

— Само искам да ти кажа, че няма никакво значение какъв ще бъде резултатът от шибания детектор на лъжата или от онова, което ще съобщиш на полицията — заяви Уилър. — Защото ако те не те спипат, аз ще го направя. Свършено е с теб! Никога няма да излезеш от затвора!

Той кипеше от гняв.

— Не приемайте бездействието за поражение — учтиво отвърна Уили. — Съвършеният човек живее без предварително начертан план на действие. Той трябва да решава всеки миг как е най-добре да постъпи.

Уилър се приближи до него и го издърпа от стола. Уо Лап беше висок само метър шейсет и два и той го държеше за реверите, извисявайки се над него.

— Виж какво, задник такъв, искам да знаеш точно защо става всичко това. Ти си заповядал да убият брат ми. Твоите главорези са забили игла за акупунктура в сърцето му. Затова си арестуван. Защото уби Прескот.

— Махнете ръцете си от мен — каза Уили, съскайки от гняв, страх и омраза. — Брат ви с готовност взимаше парите ни, но не искаше да поеме отговорността си. Вие може и да сте по-смел от него, но не сте се насочили към когото трябва.

— Искаш ли да се обзаложим? — изкрещя Уилър в лицето му.

В същия миг вратата се отвори и в стаята влезе Рик Верба заедно с двама униформени полицаи, които бутаха количката с апарата. Таниша вървеше след тях.

— Какво става тук, по дяволите? — попита капитанът, като видя, че Уилър държи Уили за реверите. — Пусни го. Господи, заплашваш ли го? Ще провалиш разследването.

— Няма да има разследване, нали, Уили? Той не понася разследванията. Погледнете го. Вече е намерил пролука, през която да се измъкне.

— Изчезвай — каза Верба и двете униформени ченгета и Таниша избутаха Уилър навън.

Уили ги гледаше. Чертите на лицето му бяха изкривени от омраза. Той се опита да възвърне самообладанието си, но кипящият гняв, който цял живот бе потискал, не го напускаше.