Читать «Да яхнеш Змията» онлайн - страница 13

Скоро след като писмото пристигна, Фу Хай бе прогонен от родната си къща. Прецениха, че той е продукт на политически безнравствения си баща и майка му е попаднала в капана на „Четирите прекалености“ — глезене, покровителство, грижи и въздействие. Решиха, че момчето трябва да се „преобразова“ и го качиха на кораб за Хотан — място, което отговаряше на представата за ада.

Хотан се намираше в северозападната част на Китай, близо до границата с Пакистан. Тюркоезичното население, наречено уйгури, мразеше китайците. Прашният пустинен град беше разположен на източния склон на планината Купола на гнева, в края на пустинята Такла-Макан. Такла-Макан означаваше: „Влезеш ли там, излизане няма“. И Фу Хай никога не се опита да го направи.

Назначиха го във фабриката за коприна. Работеше в мрачния цех с котлите, където нямаше прозорци. Горещината беше непоносима. Задачата му беше да наблюдава дали врялата вода продължава да тече по грамадните метални тави, в които накисваха пашкулите, преди да изтеглят копринената нишка. Помещението беше мръсно и влажно и Фу Хай прекара почти четиринайсет нещастни години, потейки се в тази адска дупка. Скоро осъзна, че няма да издържи дълго. Бе виждал възрастни работници, които от петнайсет години се трудеха във фабриката и постепенно ослепяваха. Научи, че причината за ослепяването е вторачването в белите пашкули в мастиленочерния мрак в продължение на безброй сковаващи ума часове, сред горещите изпарения на коприната, скърцащите вретена и непоносимата жега. За Фу Хай помещението с котлите се превърна в пашкул на политическа омраза… ненавист към майка Китай, която обичаше, когато беше невинно дете в Пекин. Реши, че ще намери начин да избяга не само от Хотан, но и от Китай. „Да яхне Змията“ за Америка. „Да яхнеш Змията“ означаваше да емигрираш нелегално от Китай в Съединените щати. Престъпните триади в Китай и в наскоро върнатата на родината колония Хонконг осигуряваха тази услуга за всеки, готов да плати цената. Фу Хай бе чувал, че е баснословна, повече от трийсет хиляди американски долара. Единственият начин, по който работник без пукнат грош като него можеше да си го позволи, беше да се продаде в робство на тонгите.

Знаеше, че това ще бъде страшно и опасно и ще изложи живота си на риск, но вече бе решил, че ако остане във фабриката за коприна, скоро ще умре.

Храната беше неописуема — клисав сух хляб и вонящо овче месо със стафиди. Говореше се, че уйгурите издухвали носовете си в яхнията, за да покажат презрението си към китайските работници.

От шестнайсетгодишен Фу Хай бе започнал да спестява по-голямата част от мизерната си надница. Живееше в едностаен коптор с петима други мъже. Нощем се измъкваше по единствената улица в Хотан и отиваше в пустинята. Там криеше спестяванията си в старо гърне. Заравяше го в мюсюлманско гробище под напукан глинен купол, чийто под бе осеян с кости. Два пъти месечно внасяше депозита си в своята „банка на свободата“.