Читать «Храна за акули» онлайн - страница 200

Райън разбра, че Мики тича към деветмилиметровия „Берета“ и хукна след него. Мики взе пистолета и го насочи към Райън.

— Мамка ти, Болт! Свършено е с теб — изкрещя той и стреля.

Райън усети пареща болка в дясното рамо. Сетне прозвучаха три последователни изстрела и Мики залитна назад.

Стомахът му се отвори и вътрешностите се изсипаха в краката му. Той погледна надолу ужасен, докато животът изтичаше от дупката в корема му.

На входа стоеше Лусинда, стиснала пистолета на пазача. Тя гледаше брат си с широко отворени очи.

Мики още държеше пистолета. Пусна го и препъвайки се, отстъпи назад към хеликоптера, който се връщаше за него. Мики се движеше с последни усилия на волята. Зрението му беше замъглено. Губеше ориентация и се влачеше слепешком по мокрия бетон.

Хеликоптерът беше на няколко метра от края на сградата и италианските братовчеди изстреляха още един смъртоносен поток от деветмилиметрови куршуми. Оловото разпръскваше бетонни отломки около Райън, но по чудо не го улучи. Мики се приближи, олюлявайки се, до хеликоптера и те престанаха да стрелят. Той се хвърли към хеликоптера и падна от покрива, като в последната секунда се хвана с две ръце за ръба.

Райън го погледна. Деляха ги само няколко крачки. Изражението на мафиота беше странно и безизразно. Държеше се здраво, макар да знаеше, че смъртта приближава. От него се изтръгна нещо неземно — силно и гневно ръмжене. Райън коленичи, за да чуе какво казва. И тогава Мики Ало произнесе две смразяващи кръвта изречения.

Очите му блестяха и бяха нечовешки светли и жизнени. Усмихна се леко и се пусна.

Тялото му падаше, като се превърташе във въздуха и след четири етажа се разпръсна на настилката.

В далечината се чуха сирени. Хеликоптерът рязко смени посоката и полетя в дъждовната нощ.

С кървящо рамо Райън се приближи до Наоми, взе фотоапарата й и се върна при Лусинда. Прегърна я и промълви:

— Благодаря.

— Какво каза Мики? — още втрещена попита тя.

Райън отмести поглед встрани.

— Не можах да разбера.

Влязоха в гаража и намериха Коул на първото ниво. Той гледаше към улицата, където спираха полицейски коли.

— Наоми е мъртва. Вземи фотоапарата й.

Коул наведе глава. Тя бе отишла при своя израелец.

Излязоха на улицата. Ченгетата ги арестуваха. Сложиха им белезници и им прочетоха правата. Дъждът намаля. Качиха ги отделни коли.

Райън седеше на задната седалка и слушаше как чистачките отмиват влагата. Намираше се в центъра на един осеммилионен град и въпреки това се чувстваше самотен и уплашен. Не можеше да забрави последните думи на Мики Ало. „Аз ще се върна — бе обещал едновремешният му съквартирант. — Ще се върна и ще те пипна.“