Читать «Храна за акули» онлайн - страница 198

Камерата се приближи до лицето му.

— Този репортаж беше подготвен от четирима души, които в момента са издирвани от ФБР. Подозират ни в заговор за убийството на Хейз Ричардс — обвинение, изфабрикувано, за да дискредитира нас и предаването ни. Всички материали, които сме събрали, са на разположение на пресата и на органите на правосъдието. Анализът на гласовете ще потвърди достоверността на аудиозаписите. А филмът е достатъчно красноречив. Наоми Зур, Лусинда Ало, Райън Болт и аз, Коул Харис, се предаваме на полицията. Един смел мъж, преждевременно пенсионираният федерален агент Соломон Казоровски, плати с живота си за този репортаж и за родината си. Аз съм се посветил на идеята за свободна и открита преса. В демократичните страни журналистиката е страж за злините, които хората вършат, но какво се получава, когато тя стане заложник на нечии интереси? Когато най-ценната ни свобода бъде продадена на престъпниците? Когато свободното слово е ограничено от медийни заговори? Ако искаме перото да остане по-мощно от меча, тогава трябва пламенно да го защитаваме… Да се браним от…

Предаването прекъсна. На екрана се появиха снежинки.

Хеликоптерът се спусна над гаража и двама от италианските „братовчеди“ се наведоха през отвора и обсипаха с дъжд от куршуми подвижната телевизионна станция. Те прекъснаха захранващия поток и пиратското предаване. Наоми Зур изтича пред камиона и долепи фотоапарата до окото си. Направи петнайсет снимки, преди градушката от куршуми да я повали.

Раниха я на две места.

Единият куршум мина през дланта на дясната ръка. Другият проникна в гърдите и прониза сърцето й.

Коул накара Джон да избяга. Неговото участие в заговора беше приключило и Харис не искаше да го излага на повече опасности. В далечината се чуваха изстрели. Инженерът затвори внимателно апаратурата и хукна в дъждовната нощ.

Райън и Лусинда се скриха зад генераторите в мазето, когато с насълзени от въглеродния двуокис очи пазачът влезе в тъмното помещение с насочено оръжие. Райън се хвърли върху него и го блъсна в стената. Мъжът беше шейсет и седем годишно бивше ченге от Бруклин. Преви се на две и въздухът излезе от белите му дробове. Пистолетът изхвърча от ръката му и падна до стената. Лусинда грабна фенера и отиде да го вземе, а Райън откопча белезниците от колана му и прикова с тях възрастния човек към една от тръбите.

— Извинявай — каза Райън на пазача, който не отговори, защото се мъчеше да поеме дъх.

Изкачиха стълбите. Кракът на Райън се разтрепери от усилията. Излязоха на уличката. Беше тъмно и валеше пороен дъжд. Чуха откоси от автоматично оръжие и докато тичаха, видяха хеликоптера. Четирима мъже се бяха навели над отвора и стреляха. Райън почувства, че Мики е в хеликоптера. Сблъсъкът, който бе предсказал, предстоеше.

Студеният дъжд ги намокри. Стигнаха до стълбището, където беше паркиран подвижният контролен център. Хеликоптерът вече кръжеше над главите им, но мъжете изведнъж спряха да стрелят. Райън започна да удря по вратата на големия камион, а Лусинда се шмугна в сградата.