Читать «Храна за акули» онлайн - страница 2

— Да вземем колата на баща ти? Но ние нямаме шофьорски книжки. Ами ако ни спрат?

— Не можем да отидем с велосипеди и да се надяваме, че ще чукаме. Хайде, ще им се обадя.

— Имаш ли презервативи?

Райън се опитваше да се държи така, сякаш знаеше какво ще върши.

— Ще го извадиш, преди да свършиш. Не си ли го правил досега?

Мики скочи от леглото и се приближи до телефона в коридора. Райън се повлече след него. Приключението го плашеше и същевременно привличаше. Ако някой можеше да уреди да бъдат с мадами, това беше Мики. Той беше способен на всичко.

Мики вече разговаряше по телефона с момичето, което за една бройка не бе чукал миналото лято.

— Хей, Тина… аз съм. Да, върнах се. Само за четири дни. Мислех да се поразходим с колата.

Държеше се много самоуверено и говореше без никакво колебание.

— Слушай, сестра ти вкъщи ли е?

Докато Тина отговаряше, Райън затаи дъх и стисна палци.

— Страхотно, защото съм довел съквартиранта си. Той е сърфист от Калифорния. Русокос и адски готин.

Последва мълчание.

Мики закри слушалката с ръка и се обърна към Райън.

— Ще кажа, че си на седемнайсет. Джина не иска да излиза с петнайсетгодишни.

— Няма да повярва.

— Излъжи я. Това е номерът с жените. Казвай им онова, което искат да чуят.

Мики продължи да говори по телефона, без да дочака отговора на приятеля си.

— Той е почти на осемнайсет. Родителите ти там ли са?

Той се заслуша в думите й, а Райън започна да гризе ноктите си.

— Виж какво, кажи на прислужницата, че отивате до магазина. Ще ви взема след няколко минути.

Мики затвори и се ухили на Райън.

— Да тръгваме.

Хукнаха надолу по стълбите, минаха през мраморното преддверие с римски статуи и дорийски колони и излязоха на верандата. Сутринта бе навалял малко сняг и тук-там още имаше бели петна. Седемгодишната сестра на Мики хвърляше снежни топки по градинския зид.

Райън помисли, че Лусинда е най-хубавото момиче, което бе виждал. Тя имаше смугла кожа и съвършени черти. Погледна го с най-забележителните зелени очи на света — с цвят на изумруд.

— Слушай, Лу… Райън и аз ще се поразходим малко с колата. Не казвай на мама и татко.

— Но днес Марта има свободен ден и аз не трябва да стоя сама вкъщи — тихо каза тя.

— Хайде, Лу, имаме важна работа…

— Не трябва да взимаш колата — добави Лусинда, като видя, че в очите му блести пакостливо пламъче.

— Обадиш ли ме на татко, аз ще му кажа, че тайно даваш храна на Рекс. А ти знаеш какво е мнението му за допълнителните дажби за кучетата птичари.

Тя кимна, но не каза нищо.

— Влез вътре и заключи вратата — заповяда той и Лусинда тръгна към къщата.

Мики изкара червено-белия олдсмобил от гаража и натисна газта. Наоколо се разхвърча чакъл.

Джина и Тина потропваха, за да се стоплят, когато Мики спря пред тях. Тина се качи отпред при него, а Джина — на задната седалка, до Райън. Тина целуна Мики, който я прегърна и притисна до себе си.