Читать «Храна за акули» онлайн - страница 6

Трапезарията беше огромна. Имаше мраморна маса, дълга дванайсет метра и столове с високи облегалки, внос от Италия. Мики Ало вече беше там със съученика си. Пол не можеше да откъсне очи от забележително красивото момче. Пени седеше в далечния край на масата.

— Готови ли сте да убивате патици? — попита Джоузеф, който влезе след няколко минути.

Според Пол ловът на патици беше едно от най-недостойните човешки приключения.

— Нахрани ли се добре? — попита Пени.

— Пълен съм догоре — широко се усмихна Пол.

Винаги се удивляваше как Джоузеф е успял да свали жена като Пени. Какво намираше тя у този сицилиански гангстер? Пени произхождаше от богато семейство. Беше възпитана и културна. Приличаше на бисер в тава с чакъл. Джоузеф не беше подходящ за нея. Но може би Пени намираше излъчването му за прелъстително. Пол се зачуди дали я бива в леглото.

Мъжете влязоха в кабинета. Зад витрината на дъбовия шкаф бяха наредени ловни пушки дванайсети калибър.

Пол избра една английска „Пурди“ с инициали на позлатения приклад.

— Правена е по поръчка — похвали се Джоузеф. — Струва повече от сто хиляди, затова не я изпускай в калта, Пол.

Джоузеф взе една „Берета“ с пълнител за пет патрона и гравирана цев.

После тръгнаха, нарамили скъпоценните пушки. Мики носеше английска „Пурди“, ръчна изработка и със скъсен приклад заради тантурестите му ръце. До него невъоръжен крачеше Райън Болт.

Кучето Рекс беше още малко и игриво. Джафкаше весело и се стрелкаше ту вдясно, ту вляво с щастливи очи и изплезен език. Джоузеф Ало му изкрещя и то наклони глава с дружелюбно изражение, сякаш питаше: „Какво има, момчета?“.

Рекс беше порода „Чесапийк“ и много красив, с шоколаден цвят и нежни кафяви очи.

— Шибано куче — тихо изруга Джоузеф. — Ще изплаши патиците. Ела тук, Рекс.

Псето размаха опашка и изприпка при него.

— Би трябвало да е дресирано. Наех един тип от Ню Джърси да идва тук всеки ден в продължение на три месеца.

Рекс погледна нагоре озадачен. Групата стъпваше тежко по влажната жълта трева, осеяна с червените и златисти багри на есента.

Пол навлезе в блатото. Гумените му ботуши шляпаха във водата.

Изведнъж пред тях се появиха две патици. Размахаха силно криле и се издигнаха на отчайващ ъгъл, протегнали дългите си шии. Джоузеф вдигна пушката и започна да стреля. Едната патица падна, като пърхаше с криле и описваше спирала. Тупна на стотина метра от тях. Другата продължи да лети. Пол вдигна пушката, но сърце не му даваше да я застреля. Прицели се вдясно от нея и натисна спусъка, точно когато дебелият принц стреля… Мики уцели втората патица.

— Носи, Рекс — заповяда Джоузеф.

Кучето хукна, но в друга посока.

— Тук, Рекс! — изкрещя Джоузеф и обърканото куче се обърна и дотича при него.

Джоузеф опита отново.

— Носи, Рекс!

Псето го погледна озадачено.

— Донеси ги, по дяволите!

Джоузеф се зачерви от гняв. Ритна кучето и то изквича и побягна, но се отдалечи само на петнайсет-двайсет крачки, обърна се и пак се вторачи смутено в него.

— Носи — изгубил самообладание изрева Джоузеф.

Рекс скочи във високите треви. Чуха го, че рови наоколо, като чупи тръстиките и лае.