Читать «Храна за акули» онлайн - страница 5

— Трябва да намерим начин да спрем тая шибана работа — изхриптя Майър.

— Как ще го направим? Това е федерален закон — рече губернаторът на Невада.

— Джоузеф и аз разговаряхме по въпроса и мисля, че намерихме начин, но трябва да участваш и ти.

Уолас Литман бавно изправи рамене. От 60-те до ден-днешен той беше безмълвна марионетка на Майър Лански. Уолас беше съветник по инвестициите на Теодора Лански в Чикаго. Майър го забеляза как работи със счетоводството на съпругата му и разбра, че Уолас е проницателен и амбициозен. Завербува го преди десет години. Литман основа холдингова компания, наречена „Литстар Индъстрис“. Майър завеждаше мафиотските пари, идващи от чужбина, във фиктивни сметки, откъдето Уолас можеше да ги тегли, за да прави законни сделки. Бизнесът официално се извършваше от „Литстар“, но истинските собственици бяха Майър Лански и Джоузеф Ало. Тримата се срещаха рядко и никой не подозираше, че Уолас Литман е сътрудник и перач на организираната престъпност. Беше се издигнал бързо на крилете на незаконното финансиране.

— Не е разумно да се замесваме в каквото и да било — отбеляза Пол.

— Нашият план е прост, но ще отнеме известно време. Решихме, че ти ще станеш президент на Съединените щати — каза без заобиколки Майър.

Уолас видя, че държанието на губернатора се промени. Сякаш засия от тази перспектива.

— Как ще го направим? — тихо попита Пол.

— Светът се промени — каза Майър и взе чашата с портвайна. — Радиото го направи малък, а телевизията — още по-малък. Политиката се променя. Никсън беше по-умен и с по-добро образование, но Кенеди спечели с бостънските си обноски и шибаната си прическа. Приличаше на филмова звезда и гадовете избраха него. А Никсън изглеждаше така, сякаш продава порнографски списания. Телевизията видя сметката на Никсън. Тя е бъдещето. Контролираш ли телевизията, контролираш и онова, което хората виждат, говорят и мислят.

— Уолас и аз вече започнахме да продаваме недвижимите си имоти и ще купуваме електронна медия — продължи Джоузеф. — Ще станем собственици на телевизионна мрежа и ще я използваме, за да вкараме Пол в Белия дом.

— А щом влезеш там — тихо добави Майър, — ще уволниш онези педерасти от ФБР и от Министерството на правосъдието. Ще назначиш нов министър и нов шеф на ФБР. Ще избереш хора като Хувър, които да си затварят очите. А после ще напълниш съдебните зали със съдии, които не одобряват Закона срещу изнудването и корумпираните организации. Или ще премахнем този закон, или ще го неутрализираме с помощта на приятелски настроени ченгета.

Майър се опита да остави винената чаша на масата, но прецени погрешно разстоянието и я събори.

Всички видяха как капките портвайн се разплискаха като кръв по бежовия килим.

Бледата утринна светлина събуди рано Пол Аркет. Още беше в добро настроение от амбициите си и от мисълта, че ще стане президент. Изкъпа се и преди да слезе на закуска чу, че лимузината на Джоузеф потегли, за да закара Лански на летището.