Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 262

— О, моят малък магнат! — ухили се Лин и се хвана за таблото пред себе си, докато тя лавираше между другите коли.

— Обичам да бъда в крачка с важните неща!

— Това е присъщо на всички жени, не мислиш ли? Едно от онези досадни правила на битието ви на жени! Защо, за разнообразие, не бъдеш в крачка с лекомислените неща?

— Нали затова се хванах с теб?! — не му остана длъжна тя.

Лин протегна ръка и започна да върти копчетата върху средната конзола.

— Какво правиш? — намеси се по едно време тя.

— Просто се питах дали има климатик в тази кола.

— Да, има, но го ненавиждам! Ако ще навън да е тридесет и пет градуса, аз си карам на отворени прозорци!

И за да докаже тезата си, тя смъкна прозорците и заля Лин с мощна вълна топъл въздух.

Уикендът не премина чак толкова лошо. До събота вечер. Дотогава Лин полагаше максимални усилия да докаже, че той също може да се отпуска, но това отчасти се дължеше на факта, че мобилните телефони нямаха никакъв обхват не само тук, но и в радиус от петдесет километра. В събота сутринта отидоха на местния земеделски панаир, но вместо да разглежда зайци и петли, Лин непрекъснато поглеждаше дисплея на телефона си.

— Как е възможно да няма никакъв обхват?! — не преставаше да се вайка той. — Използвал съм този телефон и на островче отвъд бреговете на Турция, а в Кънектикът да няма обхват!

— Скъпи, ставаш отегчителен! Престани да се оплакваш от липсата на връзка! Забрави за телефона!

— Окей — кимна той и за да покаже интерес, пъхна пръст в клетката на един петел. Петелът автоматично го клъвна. — Господи! — извика Лин и дръпна пръста си. — Какво е това място?! Не стига, че нямат обхват, ами и разнасят пилета — убийци!

— Хайде да погледаме как дърпат трактори! — предложи Виктори.

— С тези обувки?! — изуми се той и вдигна единия си крак. Носеше скъпи италиански мокасини.

— Хей, пазете се! — извика някаква жена с дълга рокля, седнала странично на кон. Лин отскочи встрани и стъпи в купчина животински изпражнения, които Виктори веднага позна, че са от крава. Лин обаче се усмихна и остана загледан в обувката си само за петнадесет секунди.

— А сега нека приветстваме Джон, който ще направи първия си опит да издърпа двеста килограма! — обяви водещият на панаира по високоговорителя.

— Това ми е любимата част, а на теб? — попита Виктори и се обърна за потвърждение към Лин, но той като че ли най-внезапно беше изчезнал.

По дяволите! Този човек беше като дете, което непрекъснато бяга и се губи. Кръстоса ръце пред гърди. Няма да ходи да го търси! Той е вече голям човек, а тя не му е майка!

Загледа се в играта, но раздразнението и паниката й какво може да се е случило с Лин нарастваше с всяка следваща минута. А после чу следното по високоговорителя:

— А ето го сега Лайн, или Лин, не знам как да му произнеса името, който ще направи първия си опит да издърпа двеста килограма!