Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 260

— Никога не си ми бил нужен! Имам предвид, заради парите ти! Честно да ти кажа. Лин, парите ти изобщо не са интересни!

— Така ли? А твоите са? — не се предаваше Лин, като отказваше да я приеме на сериозно. — Да не би да искаш да кажеш, че твоите пари са по-интересни от моите?

— За мен — да! — нацупи се Виктори и се помести на мястото си. — Добре де, прав си. Всичко е заради парите. Не желая да бъда с мъж, който има толкова много пари като теб! Защото ти винаги си на първо място! Непрекъснато се опитваш да ме завлечеш в твоя свят, когато аз съм си напълно доволна и в света, който сама съм си създала!

— Честно да ти кажа, нямам представа как да ти отговоря на това!

— Ето как стоят нещата — опита се да му обясни тя. — Твоят живот е като голямо шоу на Бродуей. А моят живот е като по-малко шоу, извън Бродуей. Може да не е чак толкова голямо, но то си е моето шоу и е не по-малко интересно от твоето! И опитът ни да бъдем заедно е равнозначен на опит да съберем голямото и малкото шоу. Резултатът може да бъде само един — малкото шоу ще бъде погълнато и унищожено от голямото. И голямото може и да остане доволно, но малкото ще бъде нещастно. Малкото шоу няма да бъде в състояние да живее със самото себе си…

— А аз те мислех за моден дизайнер! — ухили се Лин.

Тя се усмихна саркастично. Този човек очевидно не се предаваше лесно.

— Знам, че отлично разбираш какво искам да ти кажа!

— Онова, което чувам, е, че ти като че ли ме мислиш за шоу на Бродуей. Ако искаш да ми кажеш нещо, трябва да ми говориш по-простичко, скъпа! Знаеш, че не разбирам много от намеци и деликатни подмятания!

И с тези думи той потупа победоносно ръката й. Упоритият му отказ да си даде сметка за чувствата на останалите хора бе нещо, за което тя му беше мърморила едва миналата седмица, а ето че сега се опитваше да се прави на умник и да й го върне.

— Добре де, проблемът е следният: как бих могла да бъда преуспяваща жена, когато съм с още по-преуспял от мен мъж?! Ясно е, че не мога! На твоя фон моят успех определено не се брои.

— За това ли било всичко? — подсмихна се Лин. — А аз си мислех, че всички жени искат да бъдат с милиардер! Да бъдат с мъж, който е много по-успял от тях. Нали за това са всичките ви вопли през последните двадесет години? Че преуспелите жени не можели да си намерят мъже, тъй като нямало достатъчно такива, които да са по-успели от тях, а малцината, които все пак са, не желаели да бъдат с тях? Нали голямата ви болка е, че всички преуспели мъже искат да бъдат само с куклички Барби? Та значи, на фона на всичко това, ти би трябвало да се чувстваш доволна, хлапе! Ти просто успя да грабнеш голямата печалба, а голямата ти печалба се казва Лин Бенет!

„Ама че наглост!“ — помисли си тя и го изгледа възмутено.

— Този начин на мислене е отдавна остарял, Лин! Мирише на деветдесетте години! Не познавам нито една преуспяла жена, която разсъждава по този начин! Повечето от преуспелите жени искат да бъдат с мъже, които не са чак толкова успели…