Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 259

Ама че работа!

— Вие с Лин май си говорите доста неща — обърна се тя по-късно към Клеър.

— Ами, той обича да бъбри — сви рамене момичето. — Понякога се обажда да те търси и теб те няма, и ние…

— Обажда се лично, така ли?

— Разбира се! Че как иначе?! Много е мил! Или поне се старае да бъде мил!

— Думата „мил“ някак ми се връзва малко трудничко с човек като Лин Бенет! — отбеляза Виктори.

— Добре де, забавен е! Поне това не можеш да не му го признаеш! Даже на моменти е много смешен! И изглежда буквално луд по теб! Непрекъснато те наблюдава, а когато не си тук, все пита какво правиш.

Странна работа, определено!

А после дойде и инцидентът с хип-хоп изпълнителката Венеша, която играеше главната роля в новата козметична кампания на Лин. Един следобед Лин, Венеша и още четирима души от нейния антураж цъфнаха най-неочаквано в офиса на Виктори. При обичайни обстоятелства тя не би имала нищо против, тъй като предпочиташе политиката на отворените врати, което ще рече, че клиентите и приятелите са винаги добре дошли. При обикновени обстоятелства даже щеше да бъде доволна, че може лично да покаже на Венеша своята колекция, както и да й заеме всичко, което момичето пожелае. Но точно този следобед в офиса й бе пристигнала Мъфи Уилямс, от „Би & Си“ — направо нечувано благоволение! — и двете се намираха в разгорещена дискусия относно бъдещата линия на пролетната й колекция. Виктори не можеше да накара Мъфи да отстъпи мястото си на една хип-хоп звезда — знак на уважение, който Лин очевидно не схвана.

— Скъпа, покажи на Венеша онази зелена рокля! — настояваше Лин. — Нали се сещаш — онази, дето много я харесвам!

Мъфи впи очи в Лин с такова изражение, сякаш току-що бе сгазил котката й, и когато той не схвана посланието, тя просто се изправи и започна бързо да си прибира нещата. А на Виктори каза:

— Ще продължим някой друг път, скъпа!

— Мъфи, много съжалявам! — прошепна безпомощно Виктори и изгледа свирепо Лин.

— Какво? — извика веднага той. — Къде сбърках?! Защото харесвам роклята ли, какво?!

— Как можа да ми причиниш това?! — разкрещя му се по-късно Виктори. Намираха се на задната седалка на неговата лимузина, облечени официално, и отиваха на благотворителна галавечеря в музея „Метрополитън“. — Имах важна делова среща с Мъфи Уилямс, която съвсем случайно е една от най-важните личности в областта на модата!

— Хей, ама аз просто се опитвах да помогна! Помислих си, че няма да имаш нищо против да обличаш Венеша! Та тя е буквално навсякъде! Може да облече някои от твоите рокли и за раздаването на „Грами“!

— О, Лин! — въздъхна отчаяно Виктори. — Нямам предвид това! Имам предвид очевидния факт, че ти не уважаваш работата ми!

— Не я уважавам ли? — възкликна с негодувание Лин. — Че аз буквално обожавам работата ти, скъпа! Ти си най-добрата!

— Ами ако аз започна да се появявам най-неочаквано в офиса ти? — извика тя и извърна поглед. — Много съжалявам, Лин, но от този момент нататък ти забранявам да идваш в моя офис!

— Аха, ясно! Всичко е заради парите, нали?

— Парите ли?!

— Ами, да! Сега, когато ще изкараш двадесет и пет милиона долара, вече не съм ти нужен, нали?