Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 239

— Сеймор, той… — Канеше се да каже „разплака се“, но размисли и довърши: — Той се разстрои.

— Е, и? — възкликна Сеймор. — А ти каква реакция очакваше?

— Да бъде разстроен.

— Точно така.

Тя му затвори отчаяно. Искаше й се да може да обясни на съпруга си, да го накара да проумее неочакваното емоционално насилие на този ден. Както и объркването, и страха, и вината.

Емоционалното насилие… Нико потрепери. Онова, което никой като че ли не разбираше, бе, че случилото се беше като истинско физическо насилие, което обаче нямаше нищо общо с фалшивото насилие, което хората виждат по телевизията или кината. Спомни си как веднъж двамата със Сеймор бяха в малък бар в Уест Вилидж и стана бой. Първата реакция на съпруга й беше да се скрие под масата, но тя беше прекалено изненадана, за да предприеме каквото и да било. Беше шокирана колко жестоки могат да станат хората, когато се пресече границата на личното им пространство. Въпреки че сам по себе си боят не беше нищо особено — двама мъже, замахвайки няколко пъти един към друг, няколко съборени стола и една бутилка с вода. Но това беше напълно достатъчно.

— Скрий се! — извика Сеймор, грабна я за ръката и я издърпа отдолу.

За момент тя си помисли, че мъжът й е страхливец, че би трябвало сега да се бие, а не да се крие, но после си даде сметка, че подобно поведение е ненормално и че те са изключително уязвими и крехки същества. Щом някой пресече личната ти граница и осъществи контакт с теб, дали оставаш същият? Дали после забравяш? После Сеймор я бе хванал и я бе издърпал навън, на малкия тротоар пред бара, където двамата се бяха изгледали и бяха започнали да се хилят и не спряха още половин час.

Но Сеймор надали би бил в състояние да разбере случилото се с нея днес. Триумфът беше велик, да, но на каква цена?! Всеки плаща някаква цена за успехите си. Но това бе едно от нещата, което съпрузите по-добре да не знаят — едно от нещата, които можеш да споделиш само с приятелките си.

— Той се разплака, Уенди! — бе прошепнала в телефона тя по-рано, докато чакаше колата си. — Изобщо не очаквах подобна реакция!

— Да, знам — отговори Уенди. — Направо не е за вярване колко бързо се разпадат мъжете, когато напрежението върху тях стане прекалено силно! Всички ги считат за силния пол, но това изобщо не е вярно. Мъжете са просто слаби, подплашени, дребни същества, към които някой случайно е прикрепил пениси. Когато Шейн се разплака, беше ужасно. Все едно изведнъж той вече не беше мъжът, а аз не бях жената. И тогава си дадох сметка, че се налага да се науча как да се превърна в нов тип жена, как да живея без старите клишета какви точно трябва да бъдат мъжете и какви — жените.

Нико кимна и отбеляза:

— И аз се почувствах ужасно! А после той ме нападна. Каза, че съм слугиня на Виктор, че съм кучка. Не че имам нещо против това за кучката, но да ме нарече слугиня!

— Никога през живота си не си била слугиня на никого! — изсумтя Уенди. — Ние с теб сме от онези жени, които си имат слугини! И те се наричат „мъже“!

— Но отсега нататък всички ще започнат да ме наричат така! Ще говорят зад гърба ми, че съм слугинята на Виктор Матрик!