Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 237

— Е? — подкани я сега той.

Тя му отвърна на погледа. Бузите му бяха покрити с мрежа от спукани миниатюрни кръвоносни съдове, покриващи кожата му като паяжина. Толкова бе стар! Би трябвало отдавна да е мъртъв. А вероятно наистина бе мъртъв, само дето никой още не го е разбрал. „Двадесет и пет години! — мислеше си Нико. — Двадесет и пет години по седемдесет часови работни седмици на упорит труд, саможертви и победи и всичко това да бъде хвърлено на боклука, благодарение на този призрачен старец, който вече бе дотолкова разделен с реалния свят, че искаше да даде на съпругите на своите служители фалшиви дизайнерски чанти за Коледа! Той е живото въплъщение на всичко гнило и погрешно в света на бизнеса. Но някой ден аз ще те изместя, да знаеш!“

Нико се отпусна назад във фотьойла си и кръстоса крака, печелейки време. В наръчника за добрия служител нямаше нищо, което да й подскаже как да се държи в подобна ситуация, но каквото и да се случи, не трябва нито да моли, нито да показва страх! Налагаше се да обърне тази конфузна ситуация в своя полза. Ако успее да го направи, значи ще постигне всичко! Сви рамене и заяви:

— Виктор, не се опитвай да ме пързаляш! И двамата много добре знаем, че Майк просто трябва да си замине.

Това като че ли беше най-доброто, на което беше способна. Звучеше твърдо, но без нито капка агресия.

— Но Майк не мисли така — отбеляза Виктор и се усмихна. Усмивката му беше като елемент от анимационно филмче — преувеличена и нереална. Нико предположи, че подобна реакция би трябвало да означава, че Виктор вече е разговарял с Майк по този въпрос. Това беше най-големият й страх — Майк да привлече Виктор на своя страна.

— Подобна реакция е напълно нормална — отговори тя. Внезапно си спомни са рохко свареното си яйце и за ножа, с който му бе клъцнала главата. Само преди три часа беше напълно убедена в своя успех. Как можа да допусне подобна фатална грешка?!

Неочаквано за себе си чу дишането си. Беше прекалено силно. Виктор сигурно също го чуваше от десетте крачки, които ги деляха, и разбираше, че тя е уплашена. Задържа за момент дъха си и тихо изпусна излишния въздух през носа си.

— Така е, да. Друго не можем да очакваме.

Виктор вдигна ръка и докосна един от предните си зъби, а после го разклати. Бе използвал множествено число. Нико го загледа едновременно с ужас и облекчение. Това може би означаваше, че тя е все още в играта. Ако е така, налагаше се да довърши този ход бързо, преди Виктор отново да се е разсеял или преди сам да си е извадил зъба.

— Скоро съдебният иск ще бъде по всички вестници — каза тя. — Глини е публична личност, при това умее да говори. Всички медии ще лапнат новината като топъл хляб, а и тя няма да се поколебае да им предложи своята версия.