Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 240

— Нека си говорят! — извика Уенди. — Просто за тях това ще бъде начин да те принизят, защото си жена, заела важен властови пост, и така ще им бъде по-лесно да продължат да си живеят жалкия живот! Крайно време е да престанем да се тревожим какво си мислят другите за нас! Каквото и да направим, винаги ще има някой, който да ни одумва! Винаги ще има хорица, които ще казват: „Да, но дали е добра майка, добра бизнес дама, добра съпруга?“ Нико, на кого му пука какво си мислят другите, а?! Те не са вътре в теб! Те не са на твое място! Ние даваме най-доброто от себе си, представяме се много по-добре от повечето хора, особено предвид обстоятелствата! Защото така сме свикнали — да бъдем най-добри!

Например аз реших да се простя с чувството за вина. Не мога да огрея навсякъде, пък и не искам. И никой не би трябвало да очаква това от мен! — Пое си дъх и продължи: — Господи, Нико! Ние наистина правим всичко! И го правим добре! Ти си изключителна личност! И си длъжна да го покажеш! А ако на някои хора не им харесва, проблемът си е изцяло техен! Ти вече си президент и изпълнителен директор на „Върнър пъбликейшънс“ и господ ми е свидетел, че тази проклета компания извади голям късмет да те има на този пост!

Да, точно такава реч можеш да чуеш единствено от приятелката си.

Колата зави около едно зелено петно и спря при светофара на Седемдесет и втора улица и Пето авеню. Колко е красиво — зелената трева и напъпилите дървета на фона на елегантните сиви сгради на Пето авеню! Всичко ще се нареди, да! И защо да не се нареди?! В известен смисъл този ден наподобяваше на раждане на дете — труден, потен, страховит, радостен, — изискващ всеки грам от силите ти, но накрая осъзнаващ, че никога няма да го забравиш. Всички лоши моменти се блокират от подсъзнанието ти и когато погледнеш детето си, разбираш колко си е струвало!

И точно както и при раждането никой не си е направил труда да ти обясни колко много болка придружава подобно постижение. То бе едно от онези неща, които просто трябва да преживееш лично, за да го разбереш. Въпреки че, ако трябваше да бъде честна, раждането като че ли бе доста по-трудно. Но когато всичко свърши, се сдобиваш с красиво беше. Докато в този случай, когато всичко свърши и Майк бе ескортиран навън от охраната, а Виктор се ръкуваше с нея, тя внезапно осъзна, че се е сдобила с Виктор Матрик и че вероятно ще бъде принудена да го търпи до края на живота му.

Който може би нямаше да продължи още дълго.

Сутринта, след онази смущаваща сцена, когато се бе притеснила, че уволнената ще бъде тя, Нико бе влязла в асансьора и бе установила, че сърцето й бие като лудо и че под мишниците й е избила пот. Не беше съвсем наясно как точно е станало, но бе убедена, че никога няма да забрави онази страна на Виктор, която бе зърнала днес и която я бе разтърсила толкова много. Непредсказуемостта, пълната липса на логика в поведението на този човек — всичко това напомняше по-скоро на контакт с огромно животно, което действа, водено единствено от инстинктите си. И за момент се уплаши за себе си — ами ако накрая и тя заприлича на Виктор Матрик? Никой не бе в състояние да предвиди какво ще направи той с нея, нито пък да се досети за моралните предизвикателства, които ще й сервира в бъдеще — та днес почти се бе опитал да я насили да говори за развода на Уенди! Затова сега я очакваха не само нови служебни предизвикателства, но също така емоционални и психологически. Но докато асансьорът се бе приземил с лекота на нейния етаж, тя бе стигнала до извода, че не само ще се справи с всичките, но и иска да ги поеме. А после бе тръгнала по коридора и бе заварила Майк Харнес в офиса си. Чакаше я.