Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 235

Нико заклати нетърпеливо кръстосания си крак. За пореден път се запита дали Виктор успява да свърши изобщо някаква работа през целия ден — въпрос, който служителите му си задаваха вече години наред. И най-неочаквано изтърси:

— Майк ще бъде даден под съд!

— Виж ти! — отбеляза Виктор. — Какво, според теб, би трябвало да сторя с тези чанти, а?

— Дай ги за благотворителност. Например на Армията на спасението.

Морийн, чиято възраст никой не бе в състояние да определи, влезе в кабинета. Беше секретарка на Виктор сякаш от цяла вечност. Хората понякога се питаха дали двамата едно време не са имали любовна връзка.

— Аха, значи в крайна сметка решихте, че не ви трябват! — изрече с укорителен тон тя.

— Нико реши. Очевидно днес тя ще е този, който ще взема решенията — отбеляза Виктор.

Нико се усмихна учтиво. Дали Виктор щеше да я посрещне с тази сценка с чантите, ако беше мъж? Дълбоко се съмняваше в това.

— А Майк наясно ли е, че ще бъде даден под съд? — попита той, след като секретарката бе взела чантите и бе напуснала кабинета му.

— Все още не.

— Хмммм — промърмори Виктор и потри брадичка. — И защо аз не знам нищо по този въпрос?

— Защото вестниците все още не са усетили скандала.

— А ще го усетят ли?

— И още как! — отбеляза мрачно Нико.

— Чрез кого?

— Чрез Глини Рурк. Тя възнамерява да съди Майк Харнес и „Сплач-Върнър“ за неизпълнение на договора си.

— О, да! — кимна Виктор. — Глини Рурк, познавам я. Америка я обожава. Така си е!

— Напълно вярно — кимна Нико. — И вероятно ще спечели „Оскар“ за „Най-добра поддържаща роля“ във филма на Уенди Хийли „Петнистото прасе“!

— Уенди Хийли, а? — погледна я весело Виктор. — Чух, че се развежда.

Нико се скова. Това бе един от проблемите с Виктор — човек никога не знаеше накъде ще поеме мисълта му.

— И аз дочух същото — изрече сега тя, но не пожела да навлиза в подробности.

— Дочула ли си? — вдигна леко агресивно глава шефът. — По-скоро би трябвало да знаеш!

— Е, информацията не може да се нарече точно публично достояние — отвърна предпазливо тя.

— А ще стане ли? — попита Виктор и вдигна от бюрото си стъклено преспапие — туристически боклук, съдържащ изглед от Ню Йорк. Разклати го, обърна го и върху сградите се посипаха сребърни снежинки.

— Не мисля — отговори Нико. Налагаше се да върне Виктор на темата за Майк, но ако подходи прекалено настойчиво, той можеше и да я отреже.

— Какво иска съпругът? — попита Виктор. Остави преспапието и се приведе напред, втренчен в лицето й. Бялото в очите му също беше пожълтяло от старостта, като древен пергамент. Но ирисите му бяха тъмни — тъмнокафяво, почти черно. — Доколкото ми е известно, съпругът не работи, нали? И ще иска пари! При това много!

— Наистина не знам нищо по този въпрос, Виктор — промърмори тя и неочаквано се запита дали не е допуснала огромна грешка.

— Не знаеш значи — изрече замислено той и се облегна назад в стола си.