Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 229

— Ясно, мамо — кимна тя, но не особено убедено.

— Виждаш ли — опита отново майка й, — никой не знае как ще постъпи, докато не се изправи очи в очи с конкретната ситуация. Това е едно от най-важните неща в живота — да се поставяш в позиции, които изискват от теб да приемаш предизвикателства, и да не се страхуваш от избора си. Именно това прави живота толкова интересен и накрая ти помага да дадеш най-доброто от себе си. — „И това е най-важният ти урок за днес, стига да си го разбрала“ — помисли си Нико. — Стана ли ти ясно?

— Долу-горе — сви рамене Катрина. После вдигна розовата си кожена папка на ярки светкавици и чантичката си във форма на котенце със сини сенки. — Късмет, мамо! — извика тя и я прегърна.

И докато Катрина излизаше от стаята, Нико си даде сметка, че се бе опитала да убеди не дъщеря си, а самата себе си.

Кърби й звънна точно в момента, в който влизаше в офиса си.

— Здравей, красавице! — започна той с типичното си обръщение, с което тя така и не успя да свикне.

Изобщо не би трябвало да й се обажда, но вече беше прекалено късно да иска това от него. Беше го позволила веднъж, а след това бавно, но сигурно си бяха установили традиция да разговарят поне един път на ден, а понякога дори три-четири пъти — недвусмислено доказателство за дълбочината на връзката й с Кърби и нещо, което не бе признала дори пред Виктори.

— Сега не мога да говоря — каза тя.

Една от асистентките й вдигна глава и й кимна. През последните няколко месеца вероятно всички наоколо се чудеха с кого разговаря шефката по този начин. Вече бе крайно време да сложи край на тази работа.

— Ще те видя ли по-късно?

— Не мога. Очаква ме изключително важен ден.

Влезе в офиса си и само притвори вратата — остави я достатъчно открехната, колкото да не събужда подозрения. Хората, работещи в офиси, нямаха вяра на затворени врати — в една затворена врата винаги имаше нещо подозрително, което караше останалите да интригантстват, чудейки се какво ли става вътре. А от появата на онзи списък в „Ню Йорк поуст“ Нико бе станала още по-внимателна по този въпрос. В понеделника след фаталната неделя Майк бе разпратил еднообразен имейл на няколко от изпълнителните директори под себе си, който гласеше: „Радвам се да знам, че точно ти ще застанеш на поста ми!“ На което тя бе отговорила хитро: „Ще ти се!“ Замисълът бе той да си помисли, че тя не приема написаното насериозно, а следователно и той не би трябвало да го приема така.

— Обаче си мислиш за това, нали?

— За кое? — попита тя, макар отлично да знаеше какво има предвид.

— За секс.

Допреди един месец само тази единствена думичка, излязла от устата му, бе напълно достатъчна, за да я възбуди. Но сега я изпълваше единствено с раздразнение. Но какво й става, за бога? Възможно ли е нищо повече да не бе в състояние да я задоволи?