Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 231

Обърна се и погледна към часовника на бюрото си — до срещата й с Виктор оставаха тридесет минути. Отиде до вратата на кабинета си и надникна навън.

— През следващите няколко минути ще бъда заета — съобщи на асистентите си. — Имате ли нещо против да не ме свързвате с никого?

— Няма проблеми — кимнаха те. Всичките бяха приятни момичета, чистоплътни и много трудолюбиви. Нико бе въвела една хубава традиция — веднъж месечно ги извеждаше на обяд. Когато тя тръгне нагоре, те също биха могли да тръгнат. Ще ги вземе със себе си.

И сега наистина затвори вратата си. Имаше нужда от спокойствие, за да помисли. Отпусна се на фотьойла, покрит с агнешка кожа — хрумване на Виктори. Преди много години Виктори й бе помогнала в обзавеждането на офиса й, дори бе намерила някаква специална работилница, където направиха мебелите й по поръчка — бюрото и двата фотьойла. Странното бе, че отново трябваше да благодари на Виктори, защото именно тя й бе осигурила онази информация, така необходима й за пускането в ход на отдавна обмисления заговор — бе я научила от Глини Рурк. Но така ставаха нещата в този свят. Преди много години тя бе помогнала на Виктори да си стъпи на крака, като й бе дала назаем пари. А сега бе ред на Виктори да й помогне, като уреди онази тайна среща с Глини, която се проведе в демонстрационната зала във фирмата на Виктори.

Но дали постъпва правилно? В онова, което се канеше да направи, имаше нещо детинско и изключително жалко. Но може би това е просто нейната съвест. Напоследък вестниците разпространяваха история за един политик, който като че ли нямаше да спечели така жадувания правителствен пост заради нещо, което хората отначало са мислели за „проблеми с прислугата“, но впоследствие се оказало сериозна връзка с именита адвокатка от важна кантора. Нико така и не можеше да проумее защо тази жена (името й беше Мариана) си бе позволила да започне връзка с този политик (на име Бърт). Бърт беше стар, плешив и стиснат. Но Мариана, която бе в средата на петдесетте, представляваше класически модел на жена с власт — жена, която е станала преуспяваща, защото много е обичала да бъде единствената жена в стая, пълна с преуспели мъже. Тя бе от жените, които нито харесваха, нито се доверяваха на други жени, от онези, които все още вярваха, че единственият начин жената да успее, е като бъде кучка. Ала жените като Уенди, Виктори и самата Нико представляваха новият тип жени с власт. Те не бяха кучки, а освен това не бяха обладани от онази старовремска идея, че единственият начин да те забележат, е като се движиш сред преуспели мъже. Новата жена с власт държеше да бъде в компанията на други жени с власт. Защото те искаха светът да се управлява от жени, а не от мъже!