Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 228

Почука на вратата и влезе в стаята на дъщеря си.

Катрина беше облечена в училищната си униформа и гледаше някаква японска анимация на компютъра си.

— Здрасти, мамо! — подвикна тя, без да откъсва очи от монитора. — Тръгваш ли?

— След минутка — отвърна Нико. Искаше й се да каже нещо на дъщеря си, нещо вдъхновяващо или смислено, но какво?

Погледна към монитора. Катрина и приятелите й бяха вманиачени на тема японска анимация. И сега, докато наблюдаваше хиперболизираните женски образи, я осени мисълта, че японците са се придвижили един сантиметър напред в отношението си към жените, което би могло да се обобщи като мания по трансформацията на жената в същество с незаплашително сексуално подчинение. Идеалната жена според тях беше или гейша, или, както в анимацията им, кукличка, подобна на клоун, чийто външен вид е единствената й разменна валута. Нико мразеше подобно послание, при все това част от нея разбираше причината, поради която то се нравеше на толкова много хора. Да се скриеш зад външния си вид е далеч по-лесно, а за едно младо момиче подобна възможност очевидно бе примамлива.

— Нали знаеш, че има и по-добър начин на живот, а? — отбеляза Нико, като приседна зад дъщеря си.

Катрина вдигна очи от монитора и възкликна:

— Но това е само анимационно филмче, мамо! И не означава абсолютно нищо!

Ето я пак тази дума — значение, смисъл.

— Напротив, означава нещо! — натърти тя.

И за сетен път се запита защо, независимо колко крачки напред са направили жените, когато се стигне до следващото поколение, човек има чувството, че изобщо не са напреднали. Хвърляйки поглед към анимационното филмче, Нико осъзна, че дъщеря й ще бъде принудена да се бори със същите проблеми, с които се бе борила и тя — за мъжете, живота и работата. А когато стане на нейната възраст, дали ще установи, че жените са напреднали още повече? Или са се върнали назад и са позволили да живеят в свят, в който хората отново са се подчинили на канона, че мястото на жената е вкъщи?

Като че ли доловила неодобрението на майка си, Катрина спря компютъра. После попита:

— Какво ще правиш днес? Нещо специално ли?

— Долу-горе. Днес ще уредя уволнението на един човек.

Катрина, която бе почнала да си събира нещата за училище, я изгледа неодобрително и попита:

— О, мамо, смяташ ли, че това е хубаво?

Как да й го обясни? Все пак трябваше да опита. Нико открай време вярваше, че е от изключителна важност да държи дъщеря си в течение на развоя на своята кариера, защото бе убедена, че това ще й помогне за бъдещата ориентация. И сега отговори:

— Не, не е хубаво, но е необходимо. Този човек не е сторил нищо значимо, за да подобри представянето на издателския отдел, и печалбите не са мръднали години наред. — Дали детето ще го разбере? — Освен това е шовинист. И ако аз не го уволня, много скоро той ще ме уволни! Когато става въпрос за бизнес, човек не може да си позволи винаги да бъде любезен. Когато станеш зрял човек, разбираш, че за да постигнеш успех, има някои неща, които просто си длъжен да приемеш. И всеки, който е в бизнеса, го разбира. Всички играят една и съща игра. Иначе се стараеш да постъпваш честно и почтено, но понякога… — Не довърши. Чудеше се как да продължи. А Катрина вече я наблюдаваше с търпеливо отегчение — сигурно вече си мислеше за нещо друго.