Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 151

И сега, докато стоеше в тясната тоалетна на самолета, само по чорапогащник и със смъкнати до глезените панталони, тя изрече:

— Благодаря ти за благодарността, ангелче!

— Хубаво — отвърна той намусено, като дете, което току-що е решило да се признае за победено.

Тя въздъхна и попита:

— Шейн, не можем ли да загърбим всичките тези глупости? Не можем ли да се върнем към онова, което бяхме преди?

— Но за мен не се получаваше, Уенди! И ти много добре го знаеш! — изрече той предупредително. — Ще се върнеш ли наистина в събота? Важно е!

„Постоянство, Психология, Признание — помисли си Уенди. — Трите «П» на приветливия брак, за които ни говори доктор Винсънт последния път!“

— Ще се постарая! — отговори на глас тя. — Знам, че е важно!

Би трябвало да спре дотук, а след това да демонстрира Признанието си, че е наясно с важността на проблема. Но, по дяволите! Шейн беше измислил това пътуване, без да се допита до нея, нарочно, защото много добре знаеше колко важен е този филм за нейната кариера!

— Но и филмът ми е важен, Шейн! — добави сега тя, като се постара да не звучи прекалено наставнически. Но вместо това прозвуча хленчещо. И сякаш чу в главата си гласа на доктор Винсънт: „Хленчене, Хокане, Хилавост — трите «Х», които влошават брака още повече!“

— Хубаво — отбеляза надменно Шейн, като че ли през цялото време се бе надявал на точно такъв отговор. И затвори.

— Ще ти звънна утре. Веднага щом се приземя! — изрече Уенди в празната слушалка.

После изключи телефона си и го метна в куфарчето.

Върна се на мястото си и седна. Каза си, че не трябва да мисли за току-що проведения разговор, защото не е в състояние да стори нищо друго. Започна да ровичка в чантата си. Накрая извади червена копринена маска за сън (коледен подарък от Магда), малка метална кутийка, в която имаше тапи за уши, и шишенце сънотворни, дадени й от лекаря. Всичко това нареди върху малката масичка до ръката си.

Самолетът потегли от пистата с леко потрепване. Уенди се приведе през мястото си и опря чело о прозореца, наслаждавайки се на хладината му. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. Предстояха й седем часа свобода — седем блажени часа, през които не можеше да бъде открита нито по телефона, нито по имейла.

Най-неочаквано в главата й зазвуча гласът на Шейн: „Без мен всичко се разпада. Точно и затова си тръгнах. За да покажа на Уенди какво е да живее без мен!“

Запозна доктор Винсънт с тази стряскаща информация още на първата им среща. Уенди успя само да се усмихне едва-едва. Защото горчивата истина бе, че той е прав.

Което беше принудена да признае пред себе си вечерта, когато се прибра, и завари Тайлър с надрискани гащички.

Самолетът набра скорост по пистата и се издигна над земята. Двигателите му работеха на пълни обороти. Бръмченето се превърна в подигравателен смях. Стюардесата й донесе още една чаша шампанско. Уенди си взе едно сънотворно хапче и го глътна с виното. После натисна бутоните на седалката, за да я свали надолу, постави си две възглавници под главата, зави се с лекото шалче и затвори очи.