Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 149

— Благодаря ви! — усмихна й се Уенди и се огледа.

В първа класа имаше десет спални места, повечето от които вече бяха заети от бизнесмени, отдавна навлекли самолетните си пижами. Приличаше на пижамено парти за възрастни, само дето всеки от присъстващите целенасочено избягваше да гледа останалите. Уенди вдигна куфарчето си — стара марка на „Коул Хаан“ от черна кожа, с лек разрез в горната част — спомен от един марокански митничар, който го бе срязал „случайно“ — и се запъти към тоалетната.

Разкъса найлоновата торба и измъкна отвътре пижамата си. Все още бе облечена с костюма си с панталон на „Армани“, който бе сложила тази сутрин за работа и който щеше да носи през следващите три дена. Напъха глава в горнището на пижамата, въздъхвайки от удоволствие, че тук предлагат подобни неща. Днес бе разполагала с не повече от три минути да си събере багажа и в бързината беше забравила да си вземе пижама. От което следваше, че ще носи и тази пижама през следващите три дена. В планините на Румъния сигурно ще бъде студено — нали заснемаха там зимните сцени! Напомни си, когато стигнат в Париж, да си купи някакви дебели чорапи.

Мобилният й телефон иззвъня.

— Мамо! — достигна до нея тънкият гласец на шестгодишния Тайлър.

— Да, скъпи? — попита тя, стискайки телефона под ухото си, докато смъкваше ципа на панталоните си.

— Защо Магда ще има пони, а аз — не?!

— И ти ли искаш пони? — възкликна майка му. — А знаеш ли, че понито иска много грижи. Не е като Синия пират! Трябва да го храниш редовно, да го разхождаш… — провлачи тя, като се запита дали всъщност е така. Понитата трябва ли да се разхождат като кучетата? И как изобщо позволи да я придумат за това пони?!

— Но аз мога да го храня, мамо! — изрече тихо Тайлър. — Ще се грижа много добре за него! — Детският му гласец звучеше толкова съблазнително, че спокойно можеше да конкурира Танър Коул. — Наистина ли ще се върнеш, мамо?

Тя затвори очи и накрая отговори уморено:

— Разбира се, че ще се върна, скъпи! Знаеш, че винаги се връщам! — „Е, може би не точно този уикенд!“ — помисли си мрачно и с огромно чувство на вина.

— Татко пак ли ще ни остави?

— Не, Тайлър. Татко ще остане при нас!

— Но нали преди ни остави?

— Но сега ще бъде с нас, Тайлър! Няма да ходи никъде!

— Обещаваш ли ми?

— Да, скъпи! Обещавам ти! Татко там ли е? Можеш ли да го извикаш на телефона?

След секунда се обади Шейн.

— Успя ли да хванеш самолета?

— Да, ангелче! — отговори Уенди с милия, овладян и напълно лишен от предизвикателство тон, с който вече трябваше да се обръща към него.

Препоръката беше на доктор Шърли Винсънт — брачният консултант, която Шейн беше наел. (Клиентелата й се състоеше предимно от филмови звезди и спортни знаменитости и тя не само че правеше посещения по домовете, но и бе съгласна да отлети до всяко кътче на света, стига да й бъде осигурен билет за първа класа.) Та доктор Винсънт бе изтъкнала, че острият тон на Уенди често караше Шейн да се чувства като неин служител. Следователно едно от „упражненията“ на Уенди се състоеше в това да му говори така, сякаш той е „най-обичният й човек в целия свят“. Това бе буквално вбесяващо, особено като се имаше предвид, че през последните дванадесет години тя бе положила максимални усилия да направи съпруга си щастлив, но предпочете да не спори. Защото на този етап бе далеч по-лесно да се престори, че се предава — пред доктор Винсънт и Шейн, — за да се отдаде спокойно на работата си: