Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 152

Бръмченето на двигателите продължаваше да й се присмива.

В главата й автоматично нахлуха десетки мисли. Без никакъв ред и порядък. Селдън Роуз, „Парцаливите пилигрими“, Боб Уейбърн, Шейн (и неговото все по-чудато поведение), доктор Винсънт, петнисто пони, Виктори и Лин Бенет (това пък за какво?), акото в гащичките на Тайлър… беше истински ад! Детето си бе свалило долнището на пижамката и акото бе протекло от гащичките му и се бе размазало по чаршафите. Както стана ясно, Тайлър не бе ходил в тоалетната цял ден (както доктор Винсънт им беше обяснила, задържал го е, в подсъзнателен опит да го запази за себе си) и когато накрая си е легнал да спи, е изгубил контрол над тялото си.

Това беше най-гадният ден от всички след напускането на Шейн, най-отвратителната последица от този негов акт.

През въпросния следобед бяха пристигнали дневните снимки от първите два дена на работата по „Парцаливите пилигрими“, вече с три дена закъснение, и тя нямаше друг избор, освен да ги прегледа. Не бяха много добри — четири часа пълни глупости, които трябваше да бъдат заснети наново (при цена половин милион долара три снимачни дена означаваха огромно надвишаване на бюджета). Затова тя бе прекарала следващите няколко часа в трескави разговори с Румъния и Западното крайбрежие. Бе излязла от офиса си чак в девет вечерта, без да успее да разреши проблема, обзета от смразяващото чувство, че пет години работа са отишли напразно. Само за да бъде посрещната вкъщи от още по-голям хаос. Тайлър стоеше на леглото си и пищеше, Магда се опитваше да потуши писъците му, надула докрай звука на телевизора, а госпожа Минивър стоеше в стаята на Тайлър с увисналата на крака й Клоуи и плачеше. И като че ли това не беше достатъчно, ами някой чукаше на вратата — съседите се оплаквали от шума.

В стаята на Тайлър вонеше на лайна и за момент Уенди се уплаши да не повърне. Госпожа Минивър изтръгна Клоуи от себе си и я подаде на майка й. После изрече:

— Младият Тайлър преживя инцидент в гащичките си. — Тонът й беше недвусмислено обвинителен, сякаш само Уенди беше виновна, което, от друга страна, сигурно бе истина. — Хората не трябва да раждат толкова много деца, щом не могат да се грижат за тях! Най-добре е да си върнеш съпруга, скъпа!

— Искам тати! — разпищя се Тайлър.

Уенди изгледа госпожа Минивър така, сякаш искаше да й каже: „Безсърдечна жена такава! Виж сега какво направи!“ Обаче бавачката отказа да поеме вината. Стисна надменно устни и поклати глава, напълно убедена, че Уенди е лоша майка и това е!

— Сега, когато вече благоволихте да се приберете, мога да си тръгвам! — изрече саркастично тя.

Уенди напъха Клоуи и Тайлър в банята, като сложи момченцето направо под душа. С чаршафите му реши да се оправя после, затова тази вечер му позволи да спи при нея. По принцип това бе напълно забранено от възпитателна гледна точка, но хората, които бяха измислили глупавите правила, надали бяха предвидили подобна ситуация. Тайлър се въртя през цялата нощ, като редуваше притискането си към нея с ожесточено ритане, беше пределно ясно, че трябва да се направи нещо. Ала какво?