Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 148

„Добре че поне Джош не ми изигра номер с човека от Специални услуги!“ — помисли си тя, като си поемаше дъх. Въпросният човек се оказа една много мила дама, която никога не губеше самообладание, макар да виждаше, че Уенди всеки момент ще изгуби своето, особено с митничаря, който трябваше да подпечата паспорта й. Митничарят разгръщаше бавно страниците, като че ли търсеше някакво доказателство за престъпление. Накрая изрече:

— Като гледам, пътувате доста. Каква е причината за вашето пътуване сега?

За момент Уенди се вторачи неразбиращо в него, питайки се дали да му обясни, че един първокласен режисьор съзнателно убива нейния филм на стойност 125 милиона долара, а накрая ще убие вероятно и нейната собствена кариера. Но после си даде сметка, че подобно обяснение би било малко прекалено. Затова отговори с хладен тон:

— Аз съм филмов продуцент!

Филми! Господи, каква вълшебна думичка! И вместо да се почувства обиден, човекът автоматично смени поведението си.

— Така ли?! — светнаха очите му. — А познавате ли Танър Коул? Уенди му се усмихна студено и си помисли: „Същият, който се опита да ме изчука на тридесет и деветия ми рожден ден в един килер!“ Но на глас изрече:

— Той е сред най-добрите ми приятели!

А после тя и жената от Специални услуги се качиха на една от онези моторизирани колички за голф, дето щъкат по аерогарите, и пропътуваха с не повече от три километра в час разстоянието до ръкава. По едно време Уенди си помисли дали да не попита не могат ли да ускорят, но веднага прецени, че би било прекалено грубо от нейна страна. Въпреки това не успя да се сдържи и на всеки тридесет секунди поглеждаше часовника си, а в интервалите се привеждаше настрани и размахваше ръце, за да пропъди хората от пътя си.

— Шампанско, госпожо Хийли? — приведе се над нея стюардесата.

Уенди вдигна стреснато глава, едва сега давайки си сметка как изглежда. Дишаше запъхтяно като куче, половината от косата й се бе измъкнала от шнолата, а очилата й буквално висяха на добра воля върху носа й. Напомни си, че в най-скоро време трябва да ги смени, и ги бутна нагоре.

— Като ви гледам, чаша шампанско няма да ви се отрази зле — отбеляза стюардесата, като че ли разчела мислите й.

Уенди й се усмихна, изпълнена с благодарност за първата проява на любезност към нея през този ден.

— Би било прекрасно!

— „Дом Периньон“ става ли?

„О, да!“ — помисли си Уенди, отпусна се назад в седалката и си пое няколко пъти дълбоко дъх, за да успокои сърцето си. Само след секунда стюардесата бе обратно при нея с чаша шампанско върху сребърен поднос.

— Ще вечеряте ли с нас довечера или може би предпочитате да спите?

— Ще поспя — отговори Уенди, едва сега давайки си сметка колко е изтощена.

Стюардесата отиде в предната част на самолета и се върна със спален комплект, опакован в найлонова торба. Вътре имаше широка тениска с дълги ръкави и торбести панталони.