Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 146

А после задъханият му глас.

— Е? — попита тя.

— Вратата е заключена — отговори той. — Не мога да вляза!

Светът неочаквано се обърна с краката нагоре и Уенди се почувства така, сякаш надникна в дълбока, черна дупка. Пое си дълбоко дъх, като си напомни, че не трябва да избухва. Ханк нямаше никаква вина, че Боб отказва да му говори, но все пак й се искаше асистентът да може да се оправи и сам. Накрая изрече мрачно:

— Предай на Боб, че още утре ще има щастието да ме види! Лично!

Ханк затвори.

— Джош? — изрече Уенди в телефона. — Как са полетите?

— Има един на „Ер Франс“ в пет часа, с прекачване в Париж за Букурещ. Стига там в десет сутринта, а оттам си имаме наш хеликоптер, който отвежда хората ни право в Брашов. Пътят е около час. Освен него, за онези, на които не им допада да се возят в тридесетгодишен руски хеликоптер, предлагаме влак. Но с него се стига за около четири часа.

— Резервирай хеликоптера и прати колата ми да ме чака пред ресторанта след две минути. После звънни на „Ер Франс“ и помоли някого от Специални услуги да ме чака на тротоара там. — Погледна си часовника. Беше почти два следобед. — Няма да мога да стигна до летището преди четири!

— Разбрано, шефе! — изрече нагло Джош и затвори.

— Румъния те зове, така ли? — попита Виктори, когато Уенди се появи задъхано на масата.

— Много съжалявам. Но в пет трябва да летя за Париж!

— Не се тревожи, сладурче! Всички си имаме работа. Просто тръгвай! — подкани я Виктори. — Аз ще оправя сметката. А ти ми се обади, щом стигнеш в Румъния!

— Благодаря ти! — кимна Уенди и прегърна приятелката си. „Де да можеше и Шейн да е така разбран като приятелките ми!“ — помисли си с горчивина, грабна чантата си и хукна навън.

Виктори стана и се отправи с бавна походка към сепарето на Лин. Фактът, че Лин обядва с Джордж Пакстън, й предоставяше идеална възможност да извърши тайно разследване в полза на приятелката си Уенди — шанс, който бе прекалено изкусителен, за да бъде пренебрегнат. Всички знаеха историята за това, как преди четири години Джордж Пакстън се бе опитал да купи „Парадор“, но бе надхитрен от „Сплач-Върнър“. Но малцина бяха наясно с друга, вътрешна информация — как уж „най-добрият“ приятел на Джордж, Селдън Роуз, се е заел с организирането на сделката зад гърба му, мислейки си, че ще може да задържи „Парадор“ лично за себе си. Е, нещата не се бяха развили точно така. Виктор Матрик, главен изпълнителен директор на „Сплач-Върнър“ и шеф на Селдън, бе дочул за двойните игрички на своя подчинен и макар че нямаше нищо против да купи „Парадор“, той ненавиждаше липсата на лоялност, та след като разбра, че Селдън е действал зад гърба на най-добрия си приятел, предположи, че накрая ще му скрои същия номер и на него. Именно затова, и като намек към Селдън да не опитва да му прилага подобни тактически ходове, той бе довел за изпълнителен директор на „Парадор“ външен човек — Уенди Хийли. Тази информация й беше известна от Нико, която пък я е чула от самия Виктор Матрик, когато двамата със Сеймор са били поканени на тайна среща в къщата му в Сейнт Бартс. После, естествено, Нико я бе предала веднага на Виктори и Уенди. И докато Джордж и Селдън уж вече се бяха помирили (очевидно и двамата бяха на мнение, че в любовта и бизнеса всичко е позволено), Виктори изобщо не би се изненадала да разбере, че Джордж все още не е забравил за този „инцидент“. Защото, въпреки всичките им хитри ходове и игри, нито той, нито Селдън не бяха успели да докопат „Парадор“. И сякаш това не им беше достатъчно, ами и бяха надхитрени от една жена!