Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 145

— Здрасти! — извика радостно тя, действително щастлива да го види. Не се бяха виждали близо седмица, по вина на натоварените си графици.

— Джордж иска да знае дали можем да му отидем на гости в къщата му в Сен Тропе — изрече Лин с обработения си, басов глас.

— И ти не можа просто да станеш, да дойдеш дотук и да ме попиташ, така ли?

— Така е по-секси!

Виктори се изкиска и затвори. Изпрати му текстово съобщение: „Малко съм заета, ехо! Модно шоу?“ После пренасочи вниманието си отново към Уенди. Двете поговориха още няколко минути, а после телефонът на Виктори отново иззвъня.

— Просто искам да те уведомя, че не отговарям на текстови съобщения! — измърка отново Лин.

— Аха, технологично обременен, така ли?! Радвам се да разбера, че все пак на този свят има неща, които не можеш да правиш!

— Просто не искам. Различно е.

— Защо тогава не накараш Елън да отговаря на текстовите ти съобщения? — отбеляза Виктори и се извърна, така че Уенди да не забележи усмивката й. После затвори.

В този момент иззвъня мобилният телефон на Уенди. Тя го вдигна, погледна дисплея и се смръщи. Търсеха я от офиса й.

— Това е! — изрече мрачно.

Стана и излезе навън, за да говори спокойно. Ако от другата страна наистина е режисьорът Боб Уейбърн, разговорът със сигурност ще бъде разгорещен.

— Да? — каза тя, когато включи телефона. Беше асистентът й Джош.

— Имам едно обаждане за теб.

— От Боб ли?

— Не, от Ханк!

— По дяволите! — Ханк беше нейният отговорник продукция. Това означаваше, че режисьорът Боб Уейбърн отказва да разговаря с нея, използвайки този свой ход като начин да я докара в Румъния, при себе си. — Свържи ме!

— Уенди? — връзката не беше особено добра, но тя веднага долови страха в гласа на Ханк. Това също не беше добър знак. — В момента стоя точно пред неговата каравана.

Сигурно има предвид караваната на Боб Уейбърн.

— И? — подкани го тя.

— Той ми тръшна вратата под носа. Заяви, че е прекалено зает, за да си губи времето с разговори по телефона.

— Ето сега какво искам от теб да направиш! — изрече Уенди точно в момента, в който излизаше от ресторанта на тротоара. — Искам да влезеш в караваната му, да насочиш към него телефона и да му заявиш, че от другата страна съм аз! И за него ще бъде много по-добре да приеме обаждането!

— Не мога да го направя! — изхленчи Ханк. — Той ще ме изхвърли от снимките!

Уенди си пое дълбоко дъх и се въоръжи с търпение.

— Не ми хленчи, Ханк! Много добре знаеш, че това си върви с територията!

— Но той може да превърне живота ми във вонящ ад!

— Аз също го мога! — изтъкна Уенди. — Просто се качи по стълбите и отвори вратата! И не чукай! Крайно време е този човек да разбере, че няма да толерираме подобно поведение! Хайде, чакам! — подкани го пак.

Потри ръце, за да се стопли във февруарския студ, а после се приближи до стената на ресторанта, като че ли това би могло някак си да я стопли. По шесто авеню профучаха две полицейски коли с включени сирени, а на шестнадесет хиляди километра оттук тя долови тихото потропване на ботушите на Ханк, докато се качваше по металните стълби, отвеждащи до вратата на караваната в румънските планини.