Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 102

— Нико? — извика я нечий мъжки глас.

Нико замръзна на място. Да, неизбежно бе. А всеки момент Кърби ще се появи и всичко ще приключи. Обърна се.

— Здравей, Лин! — изрече с равен тон тя, като че ли изобщо не бе изненадана, че попада на него. Но какво прави този човек чак тук, на Второ авеню?! По-добре да не го пита, иначе и той ще й зададе същия въпрос. И тя какво ще му каже? Че има среща с любовника си ли?

Мозъкът й моментално включи на автопилот.

— Днешният „Ню Йорк поуст“ също не е пропуснал да запечата незабравимата ти физиономия — изрече тя с крива, леко обвинителна усмивка.

— Не изглеждам зле, нали? — отбеляза той и я потупа по рамото с навития си вестник, сякаш беше някое от обичайните му приятелчета за голф. Дали му е известно, че двете с Виктори са приятелки? По-добре да не отваря този въпрос сега. По гърба й преминаха тръпки. Кърби трябваше да се появи вече всеки момент.

— Имам предвид статията за кучетата — добави с хладен тон тя.

Челюстта му се стегна. За Виктори Лин може и да беше „сладък“ и може и да е така, когато поиска. Но дълбоко в себе си Нико подозираше, че от негова страна това е само поза. Лин Бенет беше един хладнокръвен убиец и ако човек искаше да оцелее, по-добре никога да не му пресича пътя.

— Журналистите направиха от мухата слон — отбеляза през стиснати зъби той. — Аз протестирам единствено срещу хората, които не събират изпражненията на кучетата си. Както и срещу градската управа, че вече не си прави труда да налага глоби за подобни провинения.

„Боже, защо изобщо трябваше да повдигам тази тема?“ — помисли си сковано тя. Сигурно сега Лин ще се впусне в пространна тирада за кучешките изпражнения. Трябва на всяка цена да се отърве от него колкото е възможно по-скоро.

Тя сви рамене и отговори със стандартната реплика:

— Знайно е, че никой в тази община не си гледа работата!

Получи се! Той я потупа отново по рамото с навития си на руло вестник и отвърна със стандартната дуплика:

— И нещата ще стават още по-зле, помни ми думата!

Обърна се да си върви и тя изпусна въздишка на облекчение.

— До скоро! — помаха й Лин.

И тя му помаха.

Но внезапно той пак се обърна и попита:

— Абе, така и така съм те видял, какво става там, при вас, в „Сплач“?

О, не! Той иска да говорят за бизнес! Ако сега започнеха да разговарят на тази тема, ще й трябват още най-малко две-три минути, докато се отърве от него. А дотогава Кърби вече при всички положения ще се е появил.

— Защо някой път не вземем да се видим на обяд и да поговорим по този въпрос? — изрече невинно тя, сякаш някога щеше да се случи.

Той обаче не налапа въдицата. Приближи се и се приведе, като че ли се готвеше да си бъбри с нея до края на света.

— Какво мислиш за този Селдън Роуз? — попита шепнешком.

Божичко! Очевидно щеше да се наложи да се въоръжи с търпение и смелост. Въпросът на Лин не можеше да бъде оставен без отговор, но още по-смущаващото в случая бе защо точно Лин Бенет се интересува от Селдън Роуз?! През главата й преминаха няколко възможности, включително и тази Лин да смята, че именно Селдън Роуз ще наследи Виктор Матрик. От тази мисъл не само й прилоша, но и я обзе гняв.