Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 103

Обърна се. Кърби вече действително вървеше по тротоара, право към тях. Оставаха му не повече от петнадесет метра.

Нико се обърна рязко към Лин, като че ли изобщо не познаваше Кърби. Сърцето й заби право в гърлото. Закашля се и сложи ръка на устата си. После отговори:

— Зависи от това защо искаш да знаеш!

— Просто съм любопитен — отвърна той.

Нико вече усещаше присъствието на Кърби зад гърба си. Уплаши се, че омекналите й крака няма да издържат и ще я предадат.

— Лин! — възкликна зад нея Кърби и тупна Лин по рамото.

Лин се извъртя и изражението му се смени от раздразнение на мъжко задоволство.

— Яяяя! Кърби, приятелю! Здрасти! — извика той и неочаквано демонстрира поведението на двадесет и пет годишен младеж, като вдигна ръката си за приятелско шляпване. Кърби я плесна. После двамата се прегърнаха, потупвайки се по гърбовете.

— Как си, мой човек? — запита Кърби, като се стараеше изобщо да не поглежда към Нико. Тя автоматично се постара да изрази с лицето си търпеливо раздразнение.

— Ще идваш ли тази година в Сейнт Бартс? — попита Лин.

Кърби запристъпва от крак на крак, пъхнал ръце в джобовете си. Нико не можа да се въздържи да не погледне към опънатото върху стегнатия му задник сако.

— Зависи — отговори накрая той. — Да не би да си решил да ме каниш на яхтата си?

Лин умело избегна отговора, като се обърна към Нико и заяви:

— Познаваш ли Нико О’Нийли, мой човек?

Тя вдигна очи към Кърби и го дари с най-студеното изражение, на което беше способна. „Моля те, Кърби! — замоли се вътрешно. — Не ме издънвай точно сега!“

— Ами… — огледа я несигурно той, като че ли не си спомняше. — Май сме се виждали веднъж, но…

— Може би — махна пренебрежително с ръка тя и нарочно не му подаде ръката си.

Лин се обърна към Кърби, за да се сбогува с него, а тя се възползва от възможността да се изпари от тротоара.

— Беше ми много приятно, че се видяхме, Лин — изрече тя и посочи към рибния магазин. — Но трябва да…

— О, да! — кимна той. — Най-добрият хайвер на най-добрите цени в този град!

Тя кимна, като че ли този факт й бе добре известен, и отвори вратата на магазина. Веднага бе залята от вълна топъл, леко спарен въздух. Камбанката иззвъня.

— Ето ти един подарък! — изрече Нико, като подаде на Кърби кутийка хайвер от белуга. — Задето беше толкова добро момче!

— Благодаря! — усмихна се той, пое кутийката и я постави върху стъклената масичка за кафе.

Стояха в дневната на неговия апартамент. Кърби накрая бе успял да се откопчи от Лин и да се прибере вкъщи, а тя го бе последвала, но след като изчака в магазина още петнадесет минути. Сега той притисна тялото си о нейното и пошепна в ухото й: — Ако знаех, че само за една нищо и никаква лъжа пред Лин Бенет ще получа кутийка от такъв скъп хайвер, щях да го правя всеки ден!

— Ако бях на твое място, щях да внимавам да не ми става навик, скъпи! — отбеляза мъркащо тя.

— А какво ще кажеш ето това сега да ни стане навик, а? — И с тези думи той най-неочаквано я бутна напред, като я накара да се приведе над дивана. Ръката му се плъзна напред и смъкна ципа на панталоните й. — Била си много лошо момиче, нали? — прошепна, дръпна панталоните й и ги смъкна до глезените. После започна леко да разтрива голите й задни части. — Харесва ли ти така? Едва не те хванаха! Ти си много, ама много лошо момиче!