Читать «Триумфът на червилата» онлайн - страница 100

През цялото време, докато Виктори разказваше за Лин, единственото, за което Нико бе в състояние да мисли, бе как да си намери извинение да отскочи до тоалетната, за да се обади на Кърби. Спираше я мисълта, че той вероятно не си е вкъщи. Кърби бе прекалено красив и привлекателен млад мъж, за да си седи вкъщи в събота следобед. Сигурно е някъде навън с приятели, а нищо чудно дори и с приятелка. Той й се бе заклел, че няма приятелка и че не си търси такава, но тя не му беше повярвала. Защото не беше логично.

— Хей, аз не съм измамник! Ако оправям една жена, то го правя само с нея! Никога не съм го правил с две едновременно! — беше запротестирал той.

От факта, че той я възприема просто като жена, която „оправя“, й прилоша, беше прекалено грубо дори и за връзка като тяхната. Но и секси.

Сега тя си пое дъх и набра номера му.

Той вдигна след три иззвънявания. По шума около него тя разбра, че не си е вкъщи. Настроението й падна.

— Здравей! — извика той, очевидно изненадан. — Нали днес е събота?!

— Да, знам — изрече унило тя. — Просто ми изникна малко свободно време, та си казах, че можем да се видим. Но доколкото разбирам, ти си зает, така че…

— Не, не съм! — изрече бързо той. — Е, отчасти. В момента съм на нещо като следобедна закуска.

— Не се притеснявай! — опита се да скрие разочарованието си тя. — Ще се видим другата седмица.

— Чакай малко — каза той, като сниши глас. От другата страна се чу смях, после потракване на прибори, а после тишина. — Там ли си още?

— Ало?

— Вече съм в тоалетната. Къде си сега?

— В едно такси.

— Чудесно!

„Какво ли пък значи сега това?“ — запита се тя отчаяно. Ще се видят ли или не? Кърби говореше прекалено неясно, като че ли така и не бе разбрал, че човешкият език е предназначен да предава конкретни неща.

— Е, ще се видим ли или не? — бе принудена да уточни тя.

— Да, става. Защо не? Е, не точно тази секунда, разбира се. Тъкмо чакам да ми донесат яйцата по бенедиктински.

Нико се изкуши да изтъкне, че един час с нея значи нещо много повече от някакви си яйца по бенедиктински, но си замълча. Вместо това попита:

— Е, какво ще правим тогава?

— Защо не вземеш да дойдеш дотук, така че аз да си изям яйцата, а после да се отбием у дома?

Тя си представи как седи в някакъв ресторант за бързо хранене и наблюдава Кърби как яде, докато приятелите му я съзерцават подозрително и се чудят какво прави тази при тях и каква работа има Кърби с жена, която можеше да му бъде и майка.

— Кърби, отлично знаеш, че не мога да дойда — отговори тя с изненадваща и за самата себе си потиснатост. Запита се как младите изобщо успяват да организират каквото и да било.

— Чакай малко! Остави ме да помисля! — настоя той. Няколко секунди тишина. — Сетих се! Чакай ме пред ресторанта! Обади ми си точно преди да пристигнеш! Дотогава сигурно ще съм си изял яйцата. А после можем да отидем до нас пеша!

Този план беше прекалено рискован, но след като цял следобед си бе представяла как тръпне в обятията му, вече не бе в състояние да се откаже. И без това нямаше никакви познати в квартала на Кърби, така че вероятно нямаше проблеми.